Класната стая

Вичко започваше от тук. Сега, на това място щеше да започне дългият и труден път, за да стане истински нинджа. Влезе през големите дървени порти на академията. Коридорите бяха голи и пусти. Стените - бели. Напомняше му малко за болничното отделение. Както за много други неща, беше изчакал последният ден за записванията. Винаги беше мразил навалиците, стотиците деца изпаднали в еуфория, че ще се запишат в академията и един ден, щяха да станат нинджи, като прадедите си. Качи се по стълбите до вторият етаж. Лицето му беше каменно. Записването не го интересуваше особено. Искаше вече да започне с тренировките, но... Нямаше избор. Отиде до единствената отворена врата на етажа. Влезе. Вътре имаше много места, поне за около 30-35 деца. Зад едно голямо, изчистено дървено бюро. Зад него стоеше записващият.Шисуй седна на един от чиновете и зачака да бъде повикан !

Сенсеят от селото скрито в листата извика Шисуй. След като го записа, той обясни на момчето първата техника, която трябваше да усвои. А именно Хенге но джуцо.
- Няма нищо сложно в техниката- окуражаваше го сенсея- Достатъчно тренировки и ще си генин за нула време.

Време беше на Шисуй да започва опитите да контролира чакрата си. Изпитваше малки трудности, защото му бе трудно да я разпределя като всъщност.. той не можеше да я види, така че му бе нужно да действа на интуиция. Така да бъде. Тя рядко го бе предавала, така че щеше да я използва като средство за успех. Почна да отделя „парчета" чакра и от различни места и да ги праща право в стъпалата си и отделяйки малко по краката си по цялато тяло. Гледаше да сложи достатъчното количество, така че да не стане някой фал докато изпуска чакрата си или да осъзнае, че няма нужното количество , което може да му коства много важни за нео неща :Д, а той не го искаше.. или поне го искаше стига да усвои чакра конрола така че ако има следващ път да му е в пъти по лесно. Въпреки това също така нямаше намерение да прекалява, че да не стане така че да изхаби толкова чакра и да му е нужна почивка за нов опит. „Ще се справя". Една от много надъхващи мисли се впи в главата му. Той рязко отвори очите си и придоби нужнаа енергия. Имаше чувството, че бе набрал точно нужната чакра . Дали щеше да е така скоро ще разбере. Така и направи. В мига, в който той започна да усеща как чакрата му започва да блика, той се напрегна и се опита да не изпуска чакрата си, а да я концентрира точно там където му бе нужно но нищо не се получаваше както трябва.Лицето му не издаваше и нотка емоция. Бе напълно сериозно и хладнокръвно, сякаш напълно изгубило се някъде в концентрацията му. Дори разсъжденията, които провеждаше в главата си след всеки опит не го караха да се издаде по някакъв начин, че е доволен или не. Беше напълно средоточен в успеха си.Но сега му трябваше отново да построи тази, изолираща го от всичко , бариера, която той намираше повече от изключително полезна за изучаване на техники до тяхната най-малка подробност. Така и направи. Отдели близо двадесет секунди, за да я построи сякаш със собствените си ръце.И така след определено време размишленя той вече беше сигурен че е събрал достатъчно енергия и чакра и се беше концентрирал добре върхо контрола ,затова той направи един знак и зачака...

Кира се разхождаше из селото,докато не му хрумна че може да се запише в академията за да се научи на нови неща.
Кира се запъти към академията,но бе замислен за родителите си тези който го бяха оставили на произвола на съдбата.
Чудеше се защо и един път не бяха дошли да го посетят,грижа ли ги е било за него.
Също семейството което го бе осиновило,не беше толкова лошо държаха се мило с него имаше сестричка която чакаше както че те винаги му обръщаха внимание и не го изолираха.
То бе едно от най-заможните семейства и затова след Като кира беше приет в Коноха те бяха решили да купят къща,ако Кира бе приет и в нинджа академията на селто.
Кира продължаваше да мисли докато най-накрая не стигна до академията той бавно влезе вътре.
Намери стаята в която трябваше да влезе.Той почука на вратата и натисна дръжката надолу като отвори врата и каза.
-Може ли да се запиша в академията.

Шисуй се представи блестящо с техниката и сега бе ред на буншина за да продължи нататък.

Чуунинът чу думуите на новодошлото момче ,след което се обърна към него усмихна се и каза : - Добре дошъл момко разбирасе че можеш да се запишеш и защото има само един ученик вмомента може да започваш с Буншин но джуцу.
Той му обясни как да изълни техниката и каза първо да се представи преди да започне с испита ..