Класната стая

Класната стая, или в случая, стаята за изпит е светла и просторна. Би се очаквало да е пълна с чинове, но всъщност в нея се намират единствено тъмнокафявото бюро на сенсея, няколко растения до прозорците и един стар, но все още работещ, часовник, висящ на бежовата стена.
Всеки ученик трябва да мине от тук, ако иска да стане пълноправно шиноби, ранг "генин". Няма как да знаете дали сенсеят ви ще бъде строг, или мил, но това не трябва да ви обезкуражава. Имайте вяра в себе си и давайте смело напред!

На момчето много му харесваше селото. Сега той се бе отправил към академията и беше една крачка по-близо до осъществяването на своята мечта. Той беше толкова развълнуван, че докато вървеше към академията си подмяташе един шурикен.
След като Кисаме бе стигнал до сградата, той отвори вратите и престъпи крачка напред. Мирисът, които се носеше из коридорите го караше да се усмихва все повече и повече. Това бе миризмата на учението и здравия труд. Той знаеше, че от тук са започнали едни от най-великите нинджи и си вярваше, че един ден и той ще стане такъв. Докато си вървеше той оглеждаше внимателно всяка една стая покрай която минаваше. След малко Кисаме стигна до мястото, където се провеждаха изпитите. Младежът помръдна леко с пръстите очилата си, които стояха на челото му, за да покаже , че е академик, влезе в класната стая, свали раницата си и седна на първия чин.

Малко след кисаме се появи учителя на академията или така наречения сенсей на това учебно завдение :Д , след като той забеляза че вече има ученик той отиде до чина и каза
- Добре дошъл !!! Аз съм Ибичи Тоука и ще водя изпита ти на генин ,а сега се представи и да започваме ...

/// Съжалявам за този пост ама съм мъхмурлия днес ;х ///

Името ми е Хошигаки Кисаме. -отговори момчето. В погледа му се четеше неговия ентусиазъм. Той беше повече от готов и нямаше търпение да започнат с изпита. Изобщо не беше притеснен защото знаеше, че дори и да се беше провалил на първия изпит, винаги можеше да се яви пак.
- Трябва да си някой пълен некадърник, че да не завършиш академията, а аз не съм такъв. - мислеше си той.
- Нека да започваме, какво трябва да направя сега? - попита той сенсея, който стоеше пред него.

Саске влезе в училището. За сега не виждаше нищо особено. Докато ходеше из коридорите, внимателно оглеждаше всичко. Мина покрай няколко стаи, като надникваше вътре. Най- после стигна до класната си стая. Преди да отвори вратата момчето вдиша, след това разбира се- издиша. хД Отвори вратата с гръм и трясък. Когато погледна вътре, видя една обикновена класна стая. Имаше бюро за сенсея, чинове, черна дъска. Над дъската имаше някаква картина, а по стените имаше плакати. Вътре имаше само двама човека. Единият беше седнал на първия чин, очевидно ученик, който се представяше и един друг човек- сенсеят. Чернокоското се поклони и влезе без да каже нищо. Седна на втория чин, на една крайна редица. Зачака учителят да дойде при него, за да се представи. Или трябваше той да отиде при ръководателя си?

Ибичи се засмя и бръкна в джоба си като извади една снимка с момиче което бе взело изпита преди него и я сложи на чина пред момчето ,но в този момент се появи и втория ученик който е тук за изпита .Сенсея се представи и на Саске след което посочи с пръст снимката и каза на първия ученик :
- Щом си сигурен че ще успееш оттеб искам да използваш хенге за да се преобразиш в това момиче и ако успееш продължаваме изпита ,но провалиш ли се тази година няма да станеш генин.
След като се посмя иронично около петнадесет секунди той погледна Саске и каза :
-А ти момче може да се представиш и след това да почваш да правиш същото каквото прави съоченкаг ти !!!

- Аз съм Учиха Саске и съм на 18.- каза момчето спокойно.
Позволи си да стане и отиде до съученикът си, за да види снимката.
- "Хубаво момиче"- помисли си той.- "Няма да е толкова трудно."
Излезе пред дъската, затвори очи и направи нужния знак. Изкара всички мисли от главата си и се концентрира. За щастие, дълбоката концентрация беше характерна за Саске и той нямаше никакъв проблем с нея. Знаеше, че за да изпълни мисията си, трябваше първо всичко да стане в главата му. Представи си една малка схемичка. Тя представляваше тяло и всичките чакра канали и чакра точки, заедно с чакрата в тях. След това той си представи едно огледало и как се гледа в него. С помощта на въображението си започна да променя себе си в огледалото и накрая заприлича на момичето от снимката. След това каза:
- Henge no Jutsu!
Отвори очи и погледна сенсея с питащ поглед. Чакаше да разбере, дали е успял и дали ще продължи към следващата задача. Знаеше, че не всичко става от първия път и, че трябва да си упорит, затова нямаше да се разочарова, ако не е успял. Щеше да пробва пак и пак, докато не го направи.

Ииииииии Бум Саске стана момиче хД .
-Много добре момче справи се страхотно с тази техника , така че започвай с Клонингите ..

Когато сенсеят извади снимката от джоба си, Кисаме малко се стресна, защото си помисли, че ще му дава някакъв тест, а науката не му беше силна страна. Той погледна към вратата, от която излезе Саске: ,, Супер поне не съм сам '' - рече си наум.
Момчето стана и се загледа в снимката на момичето. ,, Хах щом тя е успяла да вземе изпита, значи и аз ще мога ''. Кисаме дълго време гледаше снимката и не сваляше поглед от нея. Той дълбоко се бе концентрирал и целеше да се абстрахира от всякакъв шум и стрес, макар че не беше кой знае колко напрегнат.
Когато реши, че е готов той остави снимката, затвори очи и сплете пръсти. В главата му се въртяха мисли от типа ,, Дали ще успея ? '' или ,, Правилно ли го правя ? '' , но не се притесняваше, защото дори и да сбърка сенсеят щеше да му каже къде греши. Представяйки си момичето от снимката, малкият Хошигаки промълви:
- Хенге но джутсу! Около него се появи малък облак..

Явно и двамата добре сте се начели преди да дойдете !!! Перфектно изпълнение на техниката .
Сенсея посочи към една саксия в края на стаята и каза на Кисаме : - Оттеб искам да се размениш с тази саксия като използваш Каварим !

Момчето много се зарадва, че е усъвършенствал първата техника, но сега не му беше времето за празнуване. Следващото джутсу бе по-сложно. Сега Кисаме трябваше да се размени със саксията която беше закътана в края на помещението. На Кисаме не му се вярваше, да успее от първия път. Той погледна другото момче, за да види как се справя и изглеждаше го бе настигнал.
Кисаме отново затвори очи и събра пръсти. В съзнанието си той вмъкна детайлите на саксията, с която трябваше да се размени, като насочваше чакрата си право към нея. Той усещаше, как не само мозъка му се напряга и чувстваше умора. Сякаш нещо изсмукваше енергията му. След малко той прекъсна процеса на джутсуто и се хвана за главата. Беше се претоварил защото използва прекалено много чакра. Момчето седна за да си почине малко и след около 10 минути пробва пак. Този път беше по внимателен. Постепенно той се фокусираше върху саксията:
- Каварими но джутсу! Кисаме отвори очи с надеждата, че е успял.

Кисаме успешно премина и втората част от изпита като успя да се размени със саксията ,като сенсея кимна одобрително и каза : - Браво сега ако ми направиш и един Буншин с най-голямо удоволствие ще ти дам банданата на селото !

Много се зарадва, че е успял. Притеснението вече отдавна беше изчезнало и Саске беше напълно спокоен и не се тревожеше дали се справя добре. Затвори очите си и когато усети, че е достатъчно концентриран, започна да си представя себе си. Не му беше трудно, защото все пак се познаваше добре, както отвътре, така и отвън. Много добре знаеше какъв е външният му вид. След като въображаемият образ беше готов, Саске направи знаците, нужни за техниката:
-Бушин но джутсу!- изрече Саске, а по гласа му, си личеше, че не се притеснява.
Отвори очите си, огледа се, но наоколо нямаше нито един клонинг. Това изобщо не го натъжи, раздразни или нещо такова. Сега беше още по- надъхан.
Отново затвори очите си и повтори процедурата, само, че този път направи образа си с повече подробности. Събра чакра и направи необходимите знаци, не много бързо, но не и прекалено бавно.
Отвори очите си и без да поглежда настрани, насочи погледа си право към сенсея.

Цялата стая се напълни с дим и почти нищо не се виждаше ,но когато дима започна да изчезва се видя добре оформения клонинг на Саске с който без проблем щеше да премине към следващата техника : - Ето това трябва да направиш и ти Кисаме и ще станеш генин а колкото до Саска ... Сенсея отиде до бюрото и бръкна в един от шкафовете като извади две бандани едната я остави на бюрото си ,а с другата тръгна към Саске като тръгна да му я подава ,но втози момент . - Бях забравил че ти остава още една техника преди да бъдеш награден и ако не се лъжа е Kawarimi No Jutsu .
- Той се поогледа из стаята ,но нищо не му хвана окото затова извади един кунай като го заби в близост до вратата и постави банданата на него и се върна на мястото си с думите : - Давай размени се с Куная и ако успееш ставаш генин ,както виждаш банданата ти е там разменяш се и я взимаш !

Саске вече беше почти убеден, че банданата му е в кърпа вързана. Но все пак не трябваше да се отпуска. Трябваше просто да мине и този изпит, за да може да вземе банданата си.
- "Хмм... Kawarimi No Jutsu, значи. Не би трябвало да ми е толкова трудно. Ще мине по вода, както минаха и останалите две джутсута. Това не е по- трудно от тях. Не би трябвало да имам някакви затруднения."- помисли си той.- "Банданата ми е на стената. Просто си виси на онзи кунай и ме чака да я взема."
Той спря да мисли за неща, които не са свързани с изпълняването на задачата. След това изкара абсолютно всички мисли от главата си, въпреки, че беше малко трудно, защото бяха толкова много, че сякаш са имали събрание. хД Саске започваше по един и същ начин. Отново затвори очите си, отново се концентрира и запази дълбоката си концентрация, отново в главата му изникна неговия образ. Само, че този път си представи не само себе си, но и кунаят. В ума си няколко пъти си представи как местата им се разменят. Представи си го 3,4,5, накрая стигна до 10 пъти. След това бързо направи необходимите за техниката знаци. Отвори очите си, но не успя да види нищо, защото навсякъде имаше дим.

Й той успя да размени местата си , сега оставаше да вземе бандата си и вече щеше да бъде Генин . Сенсея поздрави Саске ,като му каза че от това което видя го очаква добро бъдеще в шиноби све

Саске взе банданата си. Беше доста развълнуван. Благодари на сенсея си, като се поклони и усмихна. След това излезе от класната стая.

В стаята остана само един ученик ,който бе напът и той да стане генин !

Сега единственото нещо, което трябваше да направи Кисаме е да направи копие на самия него. Това му звучеше доста просто, но съвсем не беше така. Също така той достигаше лимита си, единственото нещо, което го крепеше бе спомена за мъртвия му брат. Той искаше да стане силен колкото него, даже и да го надмине. Тъй като тази техника изискваше по-голямо количество чакра, Кисаме реши да поуспокои страстите и да се вземе в ръце. Затваряйки очи, той изграждаше образа на самия него с въображението си, детайл по детайл. Стараеше се копието му да изглежда колкото се може повече на него. Това джутсу би било доста полезно в битките затова Кисаме трябваше да го научи на всяка цена, иначе нямаше да може да завърши академията. Той усещаше как чакрата минаваше покрай него. Това сигурно беше знак, че прави техниката правилно. Момчето се облиза и след малко извика:
- Буншин но джутсу!

Честито вече си генин ...
-Това бяха думите на Сенсея след което му подаде банданата и го поздрави за добре свършената работа !

Кисаме радостен взе банданата от сенсея си и му благодари. От сега нататък запояваха трудните тренировки, но преди това момчето трябваше да възстанови малко силите си. Момчето се сбогува с учителя си и излезе от стаята.

Днес бе денят от който мечтите, целите на Анемоне започваха. За да ги достигне трябваше да получи банданата на своето село и след това тепърва да започне да катери стълбата на успеха.
Момичето вървеше спокойно по коридора и се чудеше какъв ли щеше да бъде изпита. Но всичко с времето си. Тя отвори класната стая и влезна. установи, че почти всички бяха по местата си и чакаха изпита да започне. И така тя зачака да дойде нейния ред и да и кажат какво да прави.

Изпитващият днес беше млада жена, с дълги червени коси и зелени ясни очи.Носеше очила и обикновените чуунински дрехи на селото.Погледна момичето и се усмихна.
-Добре дошла няма да те разпитвам много, академико представи се и започни с Henge no Jutsu и се превърни в мен . Toва е техника в която внимателно трябва да извлечеш определено количество чакра ... и до тук сенсейката млъкна ,като се върна на бюрото и зачака момичето да стартира изпита си !

Анемоне пристъпа когато сенсейката я извика и и каза какво трябва да направи, тя бе видяла по рано какво се очаква от нея и не смяташе че ще се затрудни особено много. Макар да не обичаше да се занимава със знаци и в прочие поне сега можеше да направи този компромис. Когато момичето отиде на мястото където бяха всички преди нея тя разкърши ръце изпука пръсти и се вгледа в квестор ката.
В тази техника бе важно да се уловът малките детайли в човека в който искаш да се превърнеш понеже ако не ги изпипаш цялата техника щеше да бъде напразна. Дори да може да задържиш цял ден. Белокоската огледа внимателно сенсейката няколко пъти като акцентира най вече на скулите на лицето, прическата, и така след минута някъде тя затвори очи и започна да събира чакра в себе си. Контрола не и бе перфектен но поне техниката не искаше голямо количество чакра. Момичето си представи госпожата в детайли и направи нужните знаци за техниката и когато ги направи каза едно сравнително тихо.
-Henge no Jutsu.

Доста добро представяне за академист ...
Измърмори Чунинката ,слд което се изправи нправи няколко бързи сийла и до нея се появи клонинг или както тя го нарече тази техника се наричаше Bunshin no jutsu .
- След като мина първия етап нека да продължим и с тази техника !


п.п. Много ме мързи да мисля ! ;х