Класната стая

Когато момичето отвори очи и видя че се бе получило се усмихна леко. Точно развали техниката и сенсейката заговори а малката белкоска започна да слуша. Неочаквано се появи един клонинг и тя завъртя очи. Не обичаше тази техника, понеже я намираше за крайно безполезна и ненужна. Но какво да се прави изискваше се в момента и трябваше да я направи за да премине на татъка.
От нея се изискваше да направи свой клонинг и нищо повече. Тя затвори очи и започна да събира чакра в тялото си, когато събереше достатъчно трябваше да направи няколко сиила да си представи свое копие и да каже името на техниката. Всичко бе лесно с изключение на това, че трябва да събере чакра. Бе прекарала един час пред огледалото за да си сложи молив, да се среши ,да си направи прическа за този ден и затова с лекота щеше да изгради образа си в съзнанието. След няколко мига Ан бе събрала достатъчно енергия в себе си или поне така усещаше и направи знаците докато представяше свои клонинг. Когато го направи каза името на техниката и поглед към него после към преподавателката.

- Отлично! Следващото нещо, което се изисква от теб, е kawarimi. Разяснения, предполагам, не ти трябват - като се засмя жената.

Разписване power тун тун тун.

/И Ан направи няколко сиила и тадааааа замених се със един пингвин на южния полюс и сега зъзна от студ понеже Анемоне бе облечена като за лято. Какво да се прави светът е жестоко място за нинджите.../


Момичето премигна и бе видимо доволно както от себе си така и от реакцията на преподавателката си.(Човек никакъв материал не ми даваш за да пиша мразя те!!!) Преподавателката каза само едно късо Отлично и зададе следващата задача. Както и преди всички преди нея от нея се очакваше да направи и последната техника от академията.
Каурами бе любимата техника за момичето и смяташе че ще се справи идеално. За целта обаче трябваше да се размени с някакъв предмет а тя не виждаше нищо наоколо, и лека усмивка се появи на лицето и , тя извади един кунай и го метна към краката на преподавателката. Бе се прицелила на има няма крачка в страни и когато куная се заби белокоската събра доста по бързо чакрата от предните два пъти и изпрати направи знаците със завидна бързина и погледна към куная с цел да се размени с него и каза едно късно.
-Куарами.

Чуунинката внимателно следеше чакрата й. Усещаше сила и талант в момичето, което се справи без грешка. "Уверена е. Това е добре." Доволна усмика се появи на лицето й, но все още не бе казала нищо. Започна да ходи бавно в кръг. Бръкна в джобовете си и замислен погледна надолу и извади една бандана и я подаде към белокосото момиче. След краткия миг тишина, проговори:
- Това беше добре ... виждам потенцял в теб ,но пътят ти на шиноби тепърва започва Заповядай тази бандана и честито ...

Ан се поклони взе банданата и хукна на някаде.

Сазашиме направи няколко крачки напред за да застане в идеалната позиция пред сенсея и въпреки че за цялото време в акадеията до сега добре го познаваха. Младежа беше горд и просто нямаше как да не се представи протегна дясната си ръка напред с пламък в тъмните му очи се чу.
-Сазашиме Хюга. Бъдещ генин на Коноха, след което пристъпвайки крачка напред знаеше че трябва да демонстрира трите задължителни джуцута. Въпреки че дори самата идея че може да има втори като него беше далеч недопустима за момчето той смело реши да започне с Буншин, Събра ръцете си пред тялото заключвайки ги в съответния знак. След което съсредоточи дишането си и мисите си в едно единствено нещо да възпроизведе клонинг на самия себе си. Бавно чакрата започна да пълзи по вените му изпълвайки го с невероятна сила. със всяка секунда усещаше как специфичната му кръв носи все повече енергия към него, затова без да губи кой знае колко време , когато усети че всяка частица от него самия е готова за това изпитание, на лицето му лека усмивка проправи път през обичайната му сериозна физиономия и Думите .
-Буншин но Джуцу. - Светкавично бяха последвани от малък облак дим който пречеше на видимостта но веднага когато се разсея всички забелязаха че момчето бе...

Момчето успя да направи буншина ,но прекалено избърза ,като леко разгневи Учителя(сенсея) .
-Момче още не си се представил ,а вече започна с изпита ... сега ако обичаш се представи и тогава ще продължим с испита ! ... -

Очевидно скромното представяне което Саза направи в началото далеч не бе задоволило сенсея и явно нямаше как да му се размине преди да покаже и останалите си умения щеше да се наложи малко по официално, въпреки че идеята не му допадна особено това което щеше да покаже можеше да се нарече някакъв вид тих протест от негова страна. Няколко секунди по късно буншина бе изчезнал от мястото си и хюга направи още няколко крачки напред стигайки точно пред бюрото на сенсея, не искаше да рискува да не бъде чут, пое с дълбоко въздух толкова че чак лицето му леко се изчерви и с доста над стандартния тон започна да нарежда като по учебник.
-Името ми е САЗАШИМЕ ХЮГА, член на клана от както се помня, висок 160 см , рошава коса, висок глас, дълга тениска и къси гащи, закусвал боб с наденица и сок от манго. Надява се скоро да стане генин.- Веднага след като гласа на младежа спря да ехти из залата той се усмихна детски невинно и направи крачка назад с намерението да продължи с първоначалното си занимание , ръцете му издърпаха в страни след което светкавчно се изместха пред тялото му символа беше свормиран и чакрата му се разнесе отново и цялото му тяло, очите му направиха няколко бързи движения от горе до долу бе сканирал цялото тяло визия на сенсея който стоеше пред него опитвайки се да възпроизведе всеки един детайл който вижда успя да каже .
_Хенге но Джутцу....

Сенсея се ококори след това описанието на академиста явно вече съжаляваше че го е попитал.
- Остър език имаш Сазашиме ,но пък отдруга страна добре се справи с техниката сега ми покажи рзменящата се техника КАВАРИМИ ! - Той извади един кунай и го хвърли към другата страна на стаята с думите :
- Раазмении сеее с него и ако е успешно си генин !

изглежда Сенсея също беше доста разбран човек имайки в предвид последвалата от него реакция, очевидно двамата щяха да се разберат или поне да се изтърпят докато изпита премине. Истина е езика на момчето беше доста остър имайки се в предвид нещата до момента но не само той очите му бяха не по малко остри от към зрение още от момента в който куная полетя през стаята той вече знаеше какво ще се очаква от него, а и не след дълг думите на сенсея го потвърдиха, звука от произващ дървото метал се разнесе от към другата страна на стаята в мига в който стигна до ушите на момчето то вече знаеше къд е точното място на куная , нямаше намерение да го поглежда дори за да се смени с него все пак ако искаше да използва това в битка едва ли щеше да му стане време да оглежда заобикалящите го предмети , за пореден пън сключи ръце в символ за каварми и чакрата му пропълзя локализирайки обекта с когото щяха да сменят местата си всичко трябваше да стане за по малко от миг за да се получи перфектно Сазашиме изчисти Опита се да съсредоточи цялата си налична чакра в едно единствено нещо д размени мястото си с куная възможно най прецизното изпълнение, и без да губи повече време се изправи леко и тихичко каза.
_Каварми но Джутцу- звука от пукащ се балон и облаци дим изпълниха двата обекта като почти веднага след това те взаимно....

Се размениха ,като чуунинът взе куная от земята прибра го и извади от бюрото една бандана и я подаде на Сазашиме с думите :
- Честито момче вече си генин оттук нататък започва истинския шиноби път , никога не се отказвай и се бори до край за мечтите си ,но все пак мисли преди да направиш нещо !


/// ЕЕЕ няма такъв пост ;дддд ///

Момчето се зарадва усмихна се, взе банданата от ръцете на сенсея, сед което я завърза за главата си и пожела приятен ден излизайки от стаята..

//ооо да има //

Итачи бе застанал пред сградата на Академията, която му се струваше по нищо различна от останалите на външен вид, но всъщност предназначението ѝ беше наистина важно за света на шинобитата. Влезе в сградата, бързо се ориентира и намери стаята, в която щеше да се проведе изпитът му. Щом пристъпи в стаята, се огледа внимателно. Оскъдн мебелировка. ( хдддд) Няколко чина, учителско бюро, няколко на брой табла. С поглед намери сенсея и пристъпи към него. Поздрави, след което заговори:
- Името ми е Итачи учиха. На двадесет съм, надявам се колкото се може по-скоро да премина изпита. Затова може ли да започваме?
Итачи си беше такъв. Винаги бързаше да премине към основната част на делата си и не обичаше да се размотава, щом се наложи да бъде сериозен. Просто мразеше това.

Сенсеят, който стоеше срещу младежа му хвърли леко неодобрителен поглед.
- Името ми е Торино Ируто и аз ще съм този, който ще проведе изпита ти и ще реши дали си достоен да получиш бандана. - каза той. Мъжът не изглеждаше да е на повече от 30, изражението му беше строго, какъвто си бе и по характер. Но това не значеше, че оценява учениците по-ниско, отколкото заслужават. Сенсеят имаше добра преценка и ако човекът срещу него притежаваше нужните качества, можеше дори да спечели уважението му.
Торино хвана двете си ръце зад гърба и се обърна към момчето:
- Искам от теб да направиш Хенге но Джуцу. Няма да обяснявам как работи техниката, защото не знаеш ли това, може да си тръгнеш още сега. Задачата ти е да се превърнеш в мен. Имаш време от 10 минути. Можеш да започнеш.

Минато влезе в Академията и се отправи към класната стая. Той оглеждаше коридорите и търсеше списък, за да разбере в коя стая беше разпределен. След като намери номера й се отправи към втория етаж, където един от чистачите го упъти. Още с влизането си, Минато забеляза, че стаята беше пълна с други хлапета като него, които вече чакаха сенсея.

Докато чуунинът се занимаваше с изпита на Саске той забеляза и новодошлото русо момче.
-Здравей момче ! Името ми е Торино Ируто и съм тук за да проведа изпита ви за генин ,както виждаш вече имаме един който е започнал с изпита и се представя добре..
Засмя се чуунинът ,като поогледа момчето от главата до петите . - Ами ти кой си ? как се казваш ъ,ми такова представисе ..
Измърмори объркано сенея .

- Името ми е Минато Намиказе.- започна плахо момчето.- Искам да положа изпита си за генин и да получа своята бандана на селото скрито в листата- продължи Минато, като последните няколко думи изговори малко по-силно.
- Кога започваме?- изстреля набързо академикът, като си пролича искрица ентусиазъм в очите му. Минато не би трябвало да се затрудни с изпита. Той беше подложен на изключителна тренировка и добре знаеше какво трябва да направи. Затова той не губеше нито минутка и изчакваше сенсея да започне изпита. Нямаше търпение да изненада приятно своя учител, може би противно на очакванията му.

Брейй колко ученика минаха през мен и всички много надъхани ,но на изпита всички се справят добре .Новото ни поколение ще бъде интересно .
-Засмя се чуунинът , като потупа по гърба момчето и продължи . - Добре нека да започнем с изпита ти ...Така накрах другото момче да се превърне в мен с техниката Хенге но джуцу и ти направи същото ,когато успееш ще продължим със следващата техника !

-Хенге?- попита плахо момчето и след като сенсеят поклати глава за положителен отговор Минато пристъпи напред.
-Не би трябвало да имам проблем, нищо особено- помисли си момчето- Просто трябва да се съсредоточа и да изпълня техника без забележки... не трябва да се провалям точно сега- продължи вътрешният си монолог академикът.
След като пристъпи напред, Минато зае позиция като разкрачи малко краката си и започна да събира чакрата си. Около него започнаха да се забелязват сини струйки от енергия който се вилнееха безразборно наоколо.
- Добре, толкова чакра би била достатъчна.- помисли си Минато- Сега трябва да я насоча- продължи той, след което затвори очи, направи знаците и стабилизира потока си от чакра. Сега струите чакра се събраха около него и цялото му тяло се очерта от контур синя енергия.
- Остава само най-простото нещо- каза Минато като лека усмивка пролича на лицето му. Момчето отвори очи и погледна сенсея си.
-Хенге!- извика момчето и голям облак от дим го обгради. Минато имаше гениален ум дори на толкова малка възраст, той беше запомнил всички физични детайли на сенсея си още когато си размениха няколко думи. Момчето беше наистина наблюдателно и умно. Малки детайли като посока на бритона, цвят на очите, височина и други не биха могли да бъдат пропуснати, но освен тях, Минато забеляза и белега на лицето на сенсея си. Момчето дори забеляза и начина по който той си бе завързал обувките.

И Минато направи перфектна имитация на сенсея , а сега бе ред на Буншин но джуцу !

Минато се беше справил отлично с първата техника, но изпитът не беше свършил. Бяха останали още 2 техники, все още имаше шанс за провал.
-Следва Буншин но джуцу.- каза на глас момчето и отново се приготви.- Може да се справих с първата техника, но остават още две, не трябва да се разконцентрирам и да оставям успехът ми от 1вата част да ми попречи сега- мислеше си Минато.
Следващата техника, не беше по-специална от първата, но определено имаше своите тънкости, които Минато беше забелязал и усвоил. След като направи подготовката за техниката, а именно да събере чакрата си, да я насочи и да направи знаците, академикът обърна внимание да други съществени особености на техниката. Вместо да използва цялото количество чакра, Минато я раздели на две части. Именно тук момчето показваше колко добре се справя с чакра контрола си и колко правилно разделяше чакрата си. Целта беше да се получат 2 равни части, защото иначе клонингите нямаше да са морфологично еднакви. След като приключи с тази част момчето си представи две свои копия, взаимно еднакви, както и пълни клонинги на оригинала. Оставаше само да изкара чакрата извън тялото си и да каже думите.
- Бушин но джуцу!- извика момчето.
-Пуф!- облакът дим се разясняваше...

И сега направи Каварим и си готов !

-Каварами, а?!- самоуверено възкликна Минато, като се усмихна леко.- Това вече ще е лесна работа- продължи момчето като започна да прави приготовления за изпълнение на техниката. От трите техники, Каварами му беше най-любимата, затова и беше най-добър в нея. Самата идея да се заменя със супер бързина с други предмети звучеше точно в негов стил. Според него не силата, а бързината и интелекта бяха важни за победата на една ниджа.
-Сега или никога...- мислише си Минато. Всичките тези тренировки най-накрая щяха да дадат резултат. Беше време за детето гений да порасне и да се впусне в нинджа света. Неговото време току-що започваше. Сега беше момента да се докаже пред себе си и да потвърди очакванията на всички. Момчето събра всички сили и направи нужните знаци. Реши да се замени с един от столовете в залата. Събра достатъчно чакра и се съсредоточи върху предмета. Трябваше да комбинира наученото от вече изпълнените 2 техники. Последната техника обединяваше трансформацията и бушино джуцото, като заместваше човека с предмет, който трябваше да е трансформиран напълно в самия себе си, при което да изглежда като клонинг. Минато направи точно това и извика:
-Каварами!- очите му блеснаха...

Чуунинът извади една бандана и я подаде на момчето с думите :
- Честито вече си пълноправен генин от селото скрито в листата и оттук нататка почва твоя ниндо път !

Минато хвана банданата и не се сдържа да не я сложи на челото си веднага щом я получи. След като я завърза зад главата си, той не се забави с това да се похвали...
-Хех- усмихна се момчето, като сочеше с палец банданата на челото си, която показваше листо, в което е изобразен символа на Коноха.. селото скрито в листата.