Паркът представляваше най-красивото място в територията на Туа . Според главните алеи, той можеше да бъде разделен на четири части, които изцяло бяха осеяни с растителност и навсякъде витаеше аромата на цветята. Покрай всички пътеки и алеи имаше черешови дървета, които напролет ставаха толкова красиви, че с лекота можеха да отнемат дъха на някой. Мястото беше прекрасно за почивка, след уморителния ден и много хора, идваха да се насладят, за да разпуснат или да помислят за нещо, сред свежата обстановка. Зад прикритието на дърветата и множеството храсти, някой лесно можеше да се скрие от обсега на другите и да остане сам със себе си.