Тренировачната площадка на Отбор 1

Тренировъчната площадка обхващаше доста голямо пространство, предоставяйки на шинобитата нужната им свобода при тренировките. Обградена бе с дървета, а към края й се намираше едно езерце, където можеха да тренират тези, които използват водни техники, или тези, които просто искаха да се научат да ходят по вода.

►Сенсей: Рика Атурама  - специализирана е в нинджуцу /Катон и Дотон/  


►Ученици:
1. Кисаме Хошигаки
2. Саске Учиха
3. -

Кисаме си вървеше бавно към тренировъчната площадка. Днес той можеше да изпробва силите си и да ги подобри. Чудеше си каква тренировка да направи като за първи път. Дали да бяга за издръжливост или пък физическите упражнения за сила са по-важни, но за него това не беше от голямо значение. Той знаеше, че с редовни тренировки и много упоритост всичко се постига. Единственото нещо, което го притесняваше бе да не се контузи още в началото, затова той не трябваше да се натоварва прекалено много.
Момчето търсеше удобно място където да може да тренира без да се притеснява дали някой го наблюдава или да му пречи. Не се мина много време и малкият Хошигаки намери едно доста приятно място. Беше идеално като за новобранец като него. Направи му впечатление, че на площадката имаше огромни писти. Кисаме си помисли дали да не започне първо с бягане, но преди това трябваше да разгрее добре краката. С въртеливи движения, подскоци и клекове, той раздвижваше колената,глезените и бедрата. Загрявката траеше около десет минути.
- Добре! Вече съм готов да започвам. Младежът отиде на стартовата линия и погледна часовника на ръката си. Целта не му беше да направи еди колко си обиколки, а да пребяга колкото се може повече разстояние за определено време. След като голямата стрелка удари дванайсе, момчето тръгна с бавно и умерено темпо. Тук слънцето играеше голяма роля, тъй като жегата доста го изморяваше и не се знаеше, дали ще издържи цялата тренировка. Капки пот си сливаха от челото му, а той беше още на втората обиколка. Докато бягаше, той бършеше потта от челото с тениската си.
- Ужас трябваше след това да се изкъпя. - рече си той, но това сега не беше най-големият му проблем. Кисаме усещаше как предната част на бедрото му започваше да се схваща и поспря. Върна се до раницата си, която беше оставил до едно дърво и седна под сянката му. След това бръкна в чантата и извади едно шише вода като отпийна малко и поля лицето си. За щастие му беше останало още. Много бе важно да се пие вода по време на тренировка, защото помагаше за функционирането на организма. След около пет минутна почивка, Кисаме се изправи за втора серия. Той отново застана на линията, но този път искаше да пребяга игрището на спринт. Тази тренировка беше научил от своя брат и доста му харесваше. Приклекнал той се усмихна, преброи до три и се изстреля напред с всички сили. Сега кракът му бе по-добре явно му трябваше известно време почивка или просто не беше загрял като хората. Макар и цялото му лице да беше в пот, той не сваляше банданата, защото точно тя го правеше шиноби. Не се мина кой знае колко време и Кисаме бе вече на земята изтощен. Докато лежеше той се загледа към небето мислейки си нещо. Това беше като негов навик. Винаги когато е сам, той често заглежда в нещо. Така той разтоварваше, сякаш изключваше мозъка си. Но това не бе много хубав навик, защото така той забравяше какво е вършел преди малко и можеше да седи така докато нещо не го разсее. За щастие една малка клонка падна върху главата му от дървото. Момчето веднага се отърси и си каза:
- Какво правех? О да тренировката. Той стана и се огледа за нещо тежко. За щастие точно до него стоеше един средно-голям камък. Момчето го вдигна на гръб без проблем, защото имаше широки рамене и започна да прави клекове с него. Но камъка му изглеждаше доста лек, затова си постави за цел да направи повече серии клекове с него. Той можеше да го избутва само и на пръсти, което имаше по-голям ефект. Кисаме направи 5-6 серии с по десет клека и хвърли камъка назад. Реши, че е време да си ходи, взе раницата си и се тръгна по същия път, от който бе дошъл за да не се изгуби.

8 бързина , 4 ловкост , 2 сила

Площадката все тка си стоеше празна единственото същество на нея бе Кисаме ....

Времето беше хубаво. Беше топло и подухваше лек бриз, които поемаше листата на дърветата и ги караше да танцуват своя красив танц. Същото както с листата се случваше и с косите на Саске. хД  
След бързата разходка из града, Саске се запъти към тренировъчната площадка, за да потренира, както си бе обещал. След около десетина минути, чернокоското вече беше на тренировъчната площадка. Там имаше още едно момче- това, което беше също и в класната стая.
Избра възможно най-високото дърво което видя. Искаше да се научи да ходи по дърво. За да го направи, чернокоското трябваше да събере достатъчно чакра в краката си и да я задържи там, докато се изкачва по кората на растението. Нямаше да е лесно колкото задачите в академията, но ако беше нужно щеше да повтаря колкото пъти трябва, докато се научи. Беше спокоен, защото знаеше, че може да се справи. Момчето затвори очи и си представи цялата чакра схема. Представи си, как насочва доста чакра около краката. Затича се, но когато тъкмо беше стъпил на кората на дървото едва с единият си крак, младежът се подхлъзна и се отдръпна назад. Отдалечи се на няколко метра от дървото. Саске беше решен да опитва пак и пак, докато не успее. Засили се към дървото. Той беше много уверен в себе си и в способностите си. Бързо започа да тича нагоре по дървото, но щом направи 15-тата крачка- започна да пада.
Беше постигнал първата си цел. Огледа се за сенсей. Трябваше да попита нещо... Докато чакаше да дойде такъв, Саске отиде при непознатия човек и каза:
- Здравей. Аз съм Учиха Саске.- след което се усмихна.

След дълга разходка из улиците на селото, Кисаме се върна отново за да довърши започнатото. Сега бе добре отпочинал и си постави за цел да потренира малко повече време. Все още той нямаше спаринг партньор, но засега на му трябваше такъв, а и самостоятелната тренировка му харесваше повече, защото можеше да се концентрира по-добре. Момчето стегна по-силно лентата около челото си и тръгна да търси място за следващите си упражнения. Този път той не си беше наумил да тича на пистата, на която бе миналия път. Сега реши да тества своите бойни умения, в битка. Кисаме предварително си бе измислил програма, по която да тренировката да бъде по-ефективна и същевременно не чак толкова тежка. Също така тя изискваше широко пространство, за да може да предприема по-свободни движения.
След малко момчето се озова на терен с райграс, а на него нарядко бяха поставени мишени, забити в дънери. Без да губи време той свали раницата от гърба си и я закачи на една от мишените. После бръкна в нея и извади два куная, като заби единия в мишената до него. Зае позиция и сплете пръсти:
- Буншин но джутсу..! Макар и да я бе усвоил, тази техника все още му се струваше сложна и му отне доста време докато направи копие на себе си. Когато до него се появи клонинга, Кисаме му заповяда да го атакува с всички сили, без да се колебае. Клонингът му го послуша и се засили със свит юмрук към него, без да му е дал знак за готовност. Докато се усети, Кисаме вече беше на пода.
- Какво правиш бе!? Дори не съм ти казал дали съм готов. - но пък от друга страна, кой ще го пита в истинска битка дали е готов или не? В шиноби света трябваше винаги да бъдеш нащрек, защото не знаеш, кой от къде може да те изненада с оръжие в ръка. Момчето стана и се изтупа. След това той леко приклекна погледна, своето копие в очите, усмихна се и му измърмори:
- Хайде сега нападай като толкова искаш. В този момент клонингът замахна с крака си към главата му, а Кисаме бе вдигнал вече гарда си. Целта му беше да понесе колкото може удари и да види до кога ще издържи. Той нямаше намерение да отвръща, а и не беше добра идея, защото буншинът щеше да изчезне в огромен облак, а на момчето му трябваше да се практикува дълго време. Освен, че блокираше неговите удари, малкият Хошигаки се опитваше и да избягва някои от тях, като се отдръпваше назад. С течение на времето се виждаше как клонинга се изморява и замахванията му бяха забавени. Кисаме реши, че е време за малка почивка, но бе забравил, че копията не държат дълго и то изчезна. Като видя това, той се хвана за главата.
- Явно трябва да доразвия и тази техника. - но въпреки това беше доволен от спаринг тренировката с него. Сега той реши да поседне, да си поеме глътка въздух и да посъбере още малко чакра за да призове още един. Докато седеше, се озърташе в различни посоки. Мислеше си, че Саске ще бъде отново на тренировъчната площадка, но изглежда го нямаше или пък можеше да е на друго място. Когато реши, че е готов, стана, дръпна рязко забития кунай и направи още едно свое копие, като му подаде куная. След като видя това на буншина му се изясни какво трябваше да прави и попита Кисаме дали е готов. Младежът само кимна с глава и замахна със своя кунай, но в същия момент клонинга го парира. И двамата гледаха да не се наранят. Изглежда Кисаме бе взимал надмощие над копието си и това бе съвсем нормално. Силата на буншина бе тридесет процента от тази на оригинала. След малко битката завърши с куная на Кисаме минавайки през клонинга му. Гърбът на момчето бе цял в пот и той едвам, едвам свали фланелката си. Освен изморен, той бе и на места в синини. Това беше знак за добра тренировка и мислеше, че това за днес бе достатъчно. Сега той беше по уверен с уменията си и беше крачка по-близо до осъществяването на своята мечта.

7 чакра + 18 ловкост . . .

Никой от двамата генина не видя че на едно от дърветата се намираше човек с маска на лицето . По телосложение и коса си личеше че това бе младо момиче . Вследващия момент тя изчезна и се появи доло до Кисаме ,наведе се към него и каза :
- Кой си ти и какво правиш на площадката ми ... явно не бе забелязала другия генин който стоеше орани !!!

Докато си почиваше под едно от дърветата, Саске видя, че до Кисаме стоеше едно момиче с маска на лицето, наподобяваща главата на вълк. Момичето стоеше при Кисаме и явно не забелязваше чернокосия Учиха.
- Тя не ме е видяла.- каза си тихичко момчето.
Саске стана от удобното си място, сложи ръка на тила си и зачака нещо да стане.

След като видя момичето, Кисаме мигновено извади куная си и застана в бойна позиция, като смръщи леко вежди. Той не знаеше дали това беше някой враг или нинджа от селото, която просто бе дошла да тренира. Тъй като не бе чувал за АНБУ шинобитата, които носеха маски подобни на тази на момичето, си помисли, че това сигурно е някой наемен убиец. Но не му се вярваше и да е такава, защото ако беше така, тя щеше да го убие без да го разпитва.
- Твоята площадка? Мислех, че това място е за всеки, който иска да подобри своите умения. - отговори Кисаме като продължаваше да държи оръжието в ръка.

Момичето се засмя и извади катаната си ,като седна на земята и я заби пред себе си и след кратко мълчание и напрежение на генините тя каза :
- Смел си щом вадиш кунай срещу мен , но това ми харесва все пак ако мислиш да ме нападаш давай ,ако не може да се представиш като за начало ... / след това тя се обърна към Саске
- Ами ти момче какво правиш там ела тук и се представете имена,цел,за какво се борите искам цялата ви атобиография...

Катаната, която бе извадило момичето грабна вниманието на Кисаме. Той знаеше много за мечовете и само с един поглед можеше да разбере дали оръжието е качествено. Явно катаната доста му допадна, щом не отлепяше очи от нея. Момчето разбра, че няма да има голям шанс с/у нея и прибра куная в чантата си. Но все пак мисълта за това, че тя може да бъде враг не го напускаше. Освен това разбра, че тя не е обикновен генин, щом усети Саске от такова разстояние. Но щом беше прибрал ножа си, това бе знак, че й има някакво доверие.
- Явно нямам друг избор, но преди това искам ти да ми кажеш своето, тъй като ми изглеждаш доста съмнителна с тази маска. И какво имаше предвид под ,, Моята площадка ''? - попита я директно.

Добре изглеждаш ми безобиден ...  каза момичето и свали маската ,а под нея се видя /квот се видя :Д/ Половина лице на момичето бе закрито , но това което се виждаше бе над ност. Очите й са в ясен оранжев необичаен цвят, а косите ѝ са тъмно черни с червеникав отенък в тях и няколко бели кичора.Момичето се усмихна и се видя че под маската беше едно красиво момиче което не отговаряше на държанието и до сега .
- Здравейтее .. засмя се тя.
-Казвам се Рика Атурама и съм Джуунин или по-точно казано аз съм сенсея на тази площадка .Засега толкова за мен казах дори много ,а сега да се вънем на въпроса ми от преди малко какво решихте ще се бием или ще си говорим :Д !


//е няма такова описание //

Като чу това, момчето се изчерви. Той нямаше ни най-малка представа, че разговаря с шиноби, с много по-голям ранг от него и се засрами от тона си. Това показваше до някъде неговото уважение към по-опитните от него. Кисаме поклони глава и се извини на сенсея.
- Името ми е Кисаме Хошигаки и наскоро завърших академията. Сега тренирам за да усъвършенствам своите умения и да науча тайните за шиноби техниките. - той говореше с такъв ентусиазъм, сякаш би дал всичко за да стане велика нинджа. На него му беше чудно, как едно такова младо момиче като нея може да бъде джоунин. Сигурно трябва да е завършила академията на доста ранна възраст. Тъй като той нямаше сенсей си мислеше, че тя би идеална за негов учител.
- Ако нямате нищо против, бих искал да се запиша във вашия отбор. - той веднага смени тона си и започна да говори с нея учтиво.

Така като гледам имаш смелост и може би ще се разберем ,затова няма да прротакам дълго .Приемам те в отбора ! но затова ще започнем веднага с тренировките и поточно с нещо задължително на всяко шиноби .
-Джуунинката се изправи ,вдигна катаната си и се засили към найблизкото дърво до тях ,като започна да се катери по него и когато стигна определна височина тя отскочи и направи една черта с катаната си .
-Оттеб искам да използваш чакра контрола си за да се изкатериш по това дърво и да достигнеш драскотината която направих за целта ще трябва да изпуснеш достатъчно количество чакра към стъпалата си ,но също така да внимаваш колко защото ако е по- малко от това което трябва ще паднеш ,същото е и ако прекалиш.Може да започваш а аз ще си поговора с друото момче докато ти тренираш !

Саске беше напълно спокоен. След като сенсея (сенсейката, за да сме точни) :Д показа на Кисаме какво трябва да прави, чернокоското спокойно отиде при нея, поклони се и каза:
- Аз съм Саске Учиха и също скоро завърших академията. И аз като Кисаме искам да усъвършенствам уменията си и да стана силна нинджа. Ако нямате против, бих искал да се присъединя към Вашия отбор.

Кисаме погледна нагоре към чертата на дънера, която бе издълбана от сенсейката. На него тази височина му се стори доста. Тъй като досега той се бе катерил по дърветата като използваше не само краката си, а цялото тяло, му се струваше почти невъзможно. Момчето пристъпи бавно към него и сложи подметката си върху кората му, като с другия крак се придържаше да не падне. Искаше да пробва от място, но забрави, че трябва да използва чакра. След малко Кисаме вдигна във въздуха, крака си, с който бе стъпил на земята, но точно в този момент падна по гръб. След тази изцепка, той бързо стана и се отърси. За щастие никой не видя глупавата му постъпка. Тази тренировка не трябваше да имаш само добра физика на краката, всъщност тя бе повече за интелект, тъй като контрола на чакрата и търпението бяха ключа към успеха му. Най-накрая си спомни, думите на сенсейката, направи знаци с ръце, приклекна леко и затвори очи. Сега Кисаме трябваше да освободи умерено количество чакра и да го запрати към ходилата си. Постепенно малкият генин започваше да схваща и когато усети, че е готов се затича към дънера като внимаваше да не се спъне. Когато приближи целта, стъпи с единия и се пробва да продължи нагоре по него. Успя да направи една-две стъпки, но усети как гравитацията го дърпаше надолу. Момчето разбра, че нямаше възможност да се изкачи по-нагоре и се изтласка обратно. Въпреки неуспешния опит, се зарадва, защото досега не бе изпитвал това чувство. Сякаш го бе обзел някакъв прилив на енергия. Момчето се отдалечи дървото и се пробва отново. В движение, той извади кунай, като го обърна с острието назад. Този път му се струваше, че ще успее, но беше пак същия резултат. Този път поне успя да маркира, мястото до където бе стигнал, а то дори не надминаваше височината му. И на ум не му минаваше да се отказва, той си бе направил облог, че докато не успее да достигне чертата на своя треньор, няма да се прибере. Минутите отминаваха, а заедно с тях и енергията на Кисаме. Генинът бе на предела на силите си, но облога още важеше. Предишната тренировка също оказа влияние, сенсейката го бе хванала в неподходящ момент. Момчето свали горнището си и го закачи на един от клоните на дървото. По гърба му се виждаха ожулванията от паданията. Младежът се отдръпна леко назад и се приготви за още един рунд, но и този опит беше неуспешен. Стомахът му къркореше, а той беше направил съвкупност от линии на едно и също място. Тогава реши да импровизира и свали обувките си. Мислеше си, че те са проблема, но едва ли беше така. Бос Кисаме с изстреля към дървото, без да мисли дали нещо, ще му се забие в крака. Когато направи втората крачка по дънера, усети, че може да продължи. Бягайки право нагоре, успя да достигне половината разстояние на момичето. Сега следваше по-лошата част - падането. Кисаме трябваше да падне така, че да не си счупи врата. Сантиметри преди тялото му да докосне земята, той се усука. След това направи кълбо напред и за щастие бе невредим. При висок адреналин, момчето не знаеше какво се случи. Той погледна нагоре за да види само докъде е стигнал и една самодоволна усмивка се появи на лицето му. Тъмнокоското погледна Саске с амбициран поглед. Той искаше да забележи неговия успех. Съсредоточен Кисаме измъмри:
- Добре, явно е време вече да се прибирам. След тези думи, устремен той връхлетя към вертикално нагоре издигнатото дърво. С всички сили успя да достигне чертата и направи една перпендикулярна по средата на нея, което заприлича на кръст. С паданията, вече нямаше проблем защото усвоиш ли катеренето, стига да падаш с краката надолу всичко щеше да е наред. За колкото и добър да се мислеше, трябваше да признае, че това беше една доста сложна техника, щом трябваше да изложи тялото си на опасност. Кисаме бе капнал, краката му не го държаха и дишаше сякаш всеки момент щеше да припадне. Влачейки стъпалата си, отиде до сенсейката и я попита:
- Това достатъчно ли беше? - като посочи с пръст към короната на дървото, където бе отбелязал с куная своя рекорд.

Кисаме успя да направи 8 крачки .. (още 5-6 реда напиши и си готов)

Джуунинката погледна към Саске , усмихна му се и сложи ръката си на главата му като му разчорли косата и кза :
- Давай започни същото като Кисаме това ще е и твоята първа тренировка ...
В този момент Кисаме се върна с думите дали бе достатъчно ,но тези думи явно ядосаха сенсейката защото физиономията и веднага се промени с доста по тежък тон тя :
- Само на това ли си способен изкачи някоя друга крачка и си помисли че може да е достатъчно .Щом си дошъл да тренираш ще бъде на максимум , а щом искаш да ставаш силен ще плащаш с кръв и пот за това ,а сега се връщай и искам да те видя на върха на дървото следващи път ... - След тези думи тя направи един сийл и изчезна на нейно място беше пушака който бе следствие от техника който вятара го разнесе из площадката !

Държанието й по някакъв начин успя да изнерви Кисаме. Той беше хвърлил толкова много труд, а сега тя го караше да тренира допълнително. Ясно беше, че на мига няма да може да се катери. И все пак облогът си е облог. Момчето твърдо държеше на думата си и нямаше намерение да се връща у дома. Той се дотътри до дървото, седна и се облегна на него. Беше примрял от глад и жажда. Докато седеше, той гледаше затъпения кунай, който използваше за маркиране. В главата му се въртяха някакви мрачни мисли. Беше много ядосан от реакцията на сенсейката, но все пак всяко зло за добро. Гневен Кисаме хвърли куная към един стълб, но беше толкова зле метнат, че се удари с дръжката в стълба и рикошира настрани. Момчето се изправи бавно, но мускулната треска си каза думата. Той до такава степен се бе претоварил, че краката му трепереха, докато стоеше прав. Болката в глезените му бе нетърпима. Кисаме виждаше как слънцето се скрива, но не смяташе да напуска площадката, иначе нямаше да може да спи, но все пак трябваше да предприеме нещо. Гледайки високия дънер, оптимистично настроение обзе ,,зеления'' хлапак. Той си мислеше, че тези метри може да ги измине с лекота по земя, а щом почти е усвоил техниката със сигурност ще ги измине и нагоре. Без да му мисли много, тъмнокосото шиноби грабна куная, който бе хвърлил и се засили към същото мъчително дърво, което сякаш нямаше край. Когато стигна до него той напрегна мускулите на краката си и изхвърча нагоре. Катерейки се, усещаше сковаваща болка не само в глезените, а и по целите бедра. Виждайки как задминава, своята рекордна линия, продължи към върха. Като го достигна той седна на един огромен клон. Само че трябваше треньорката му да го види, че е успял. След това с куная, който държеше в ръка, издълба надпис върху кората на дънера ,, КИСАМЕ БЕШЕ ТУК!! ''. В този момент на момчето му стана малко смешно.
- Вече нищи не ме държи тук. - рече той на глас. Слезе бавно и се запъти към къщи.

Кисаме усвои умението успешно / Чакра молд 15 чакра + 10 бързина !

Сенсейката стоеше и ги наблюдаваше отдалеко и по физиономията и личеше че бе доволна от Кисаме ,но не го показваше ..
-Доста добре се представи това момче ,но все още не е узрял за шиноби трябват му тренировки .Има хъс и воля товва е най-важното . - Подхилквашесе доволно сенсейката ,като продължаваше да гледа другия генин !

Сенсея изглеждаше на годините на Саске и Кисаме, затова на чернокоското му се стори малко странно, когато момичето разроши косата му като на 3 годишно дете, но все пак не каза нищо. Веднага след като изчезна, Саске се доближи до дървото и погледна чертата, направена от катаната на сенсея. Беше доста високо между клоните на дърветата и изглеждаше доста дълбока драскотина.
- Въпреки невинния си вид, явно е много силна. Поне такова впечатление ми направи. Външността определено лъже. Изглеждаше ми толкова слаба и невинна. Определено не трябва да съдя книгата по корицата в шиноби света, иначе може да платя с живота си.- започна да размишлява на глас.- Сега ще спра да си бърборя сам и ще се заловя на работа, защото отстрани може би изглеждам като психо.
След като спря да си говори сам, Саске реши първо да загрее, за да не схване или навехне нещо. Със специално упражнение раздвижи всяка една част от тялото си: врат, рамене, лакти, пръсти, гръбнак и така нататък. След като беше готов със загрявката си, чернокоското се отдалечи на няколко метра от дървото така, че да може да вземе малка засилка. Знаеше, че трябва да се постарае много и, че сега не е в Академията, където нещата за него бяха далеч по- лесни и можеше да опитва пак и пак, докато не мине. Тук нещата за него бяха коренно различни. Беше важно да направи добро първо впечатление на сенсейката, за да може да влезе в отбора `и.
Пое си дълбоко въздух, след което издиша. Извади един кунай с който да може да си отбелязва докъде е стигнал. Беше му малко трудно да събере чакра в краката си, но все пак го направи. След като усети, че е събрал нужното количество чакра в долните си крайници (xD), момчето спря да я насочва натам и я задържа. Не искаше да се преуморява, за да може да издържи повече и да опитва пак и пак, ако имаше нужда. Затича се към дървото, като стискаше куная в дясната си ръка. Започна да се изкачва нагоре и когато усети, че крачката която прави по кората е последната за този опит, той направи една видима черта пред палеца си, за да отбележи "рекорда" си. След това за да стигне чертата, издълбана от сенсея си, Саске повтори процеса. Но преди да започне да събира отново чакра, момчето съблече тениската си, защото му беше топло. По добре оформеното му и мускулесто тялото се стичаха студени капки пот. По челото му също избиваха такива. Остави дрехата си настрани и отново започна да събира чакрата си. Отново събра определеното от него количество, но този път сложи малко отгоре, за да може да се качи по- нагоре. Отново се затича, отново успя да се качи нагоре по дървото и когато беше почти на върха, отбеляза своя нов рекорд. Но не беше доволен. Все пак изчака малко за да върне енергията си, а и през това време можеше да дойде сенсеят, за да каже, дали се е справил със задачата си или трябваше да се потруди още. Чакаше да разбере това, а също да разбере, дали е приет в отбора на момичето.

Саске успя да напави 7/10 крачки вече наближаваше върха но му трябваше още !

- Знаех си, че трябва да се потрудя повече.- раздразни се Саске.- Не трябва да подхождам невнимателно и да се опитвам да минавам всички задачи по лесния начин. Ако не искам да изхвърча оттук трябва да се стегна!- каза си тихичко той и си плесна един шамар.
За да върне част от силата си, чернокоското извади една ябълка и я изяде набързо. Сега се чувстваше малко по- добре и малко по- зареден. Започна да подухва лек студен ветрец и заради това стана хладно. Момчето взе тениската си и най- накрая се облече.
Този път, за да събере повече от чакрата си Учихата затвори очи и си представи схемата, която си беше представил в академията, а именно схемичката на чакрата, която тече през чакра каналчетата, за да стигне до всяка една чакра точка в човешкото тяло. След това си представи, как голяма част от тази чакра слиза надолу и достига до краката. Докато си представя как нещата се случват върху схемата, той правеше нещата и върху или по- точно в себе си. След като събра солидно количество чакра в краката си и в зоната около краката си, Учихата стисна куная в ръката си, за да може когато дойде времето- да си отбележи мястото, докъдето е стигнал. Отново се отдалечи на няколко метра от дървото. Загледа се в короната му за няколко секунди, след което се затича и започна да се изкачва. Преди да започне да пада отново отбеляза мястото до което е стигнал. След като стъпи здраво на земята, Саске погледна нагоре и видя, че е стигнал до....

Умението е усвоено ! Ходене по дърво + 20 чакра

Саске се доближи до своя сенсей и попита:
- Сенсей, ще може ли да ми помогнете да разбера своя чакра вид (елемент)? Имам съмнения какъв е и затова искам да съм сигурен.

Джуунинката се усмихна и каза :
- Попринцип е лесно с помоща на необикновен лист се разбира типа на чакрата ,но все пак ти си Учиха не е нужно да минаваш през това .Явно не си запознат всички Учихи имат огнена чакра и ще ти помогна да я усвоиш . Всеки учиха знае техниката Katon Goukaku no Jutsu и ако искаш може да я научиш и ти . - Сенсейката направи няколко сийла като се спря на знака тигър ,пое си дълбоко въздух и в следващия момент се чуха думите Катон : гоукаку но джуцу и от устата й се появи огромна топка огън като се изтреля на 5 метра от нея . Тя извади един свитак от чантичката си .
-Ако искаш да я научиш прочети този свитак в него е описана техниката , но аз ти препоръчвам да продължиш с чакра контрола като се научиш да ходиш по вода , все пак ти си решаваш !

Днес бе идеален ден за трениране. Вървейки към тренировъчната площадка, Кисаме си мислеше над какво да наблегне днес. Досега той бе развивал своята издръжливост и бързина, но днес искаше да прави нещо по-различно. Реши, че е време да научи някоя нова техника, която щеше да му бъде от полза в битките и да го избави в напечени ситуации. Той бе чул за техниката Мизураппа, от своя загинал брат, който на времето я бе усвоил. Но все пак нямаше достатъчно информация за нея. Точно затова бяха джуунините. Момчето търсеше своята сенсейка и след малко той я бе намерил. Той видя как, тя подаде 1 свитък на Саске и си помисли, че му дава нещо важно. Кисаме нямаше намерение да ги чака, докато разговорът им свърши, затова отиде до Рика и я попита как може да усвои техниката.