Тренировачната площадка на Отбор 2

Тренировъчната площадка обхващаше доста голямо пространство, предоставяйки на шинобитата нужната им свобода при тренировките. Обградена бе с дървета, а към края й се намираше едно езерце, където можеха да тренират тези, които използват водни техники, или тези, които просто искаха да се научат да ходят по вода.

►Сенсей: Учиха Исей


►Ученици:
1. -
2. -
3. -

След като Ан бе минала през пазара и си бе накупила неща бе решила да цъфнена някоя от тренировачните площадки на селото си. Естествено тя знаеше чст от тях къде се намират понеже през годините който бе живяла в селото бе забелязала къде тренират шинобита. Но там бе и проблема може би , понеже не бе разпитвала и си нямаше идея на коя площадка какви преподаватели има.
След няколко завоя и стотина метра тя бе достигнала една площадка. Хвърли един поглед за да види какво има на площадкат, не че не бе се взирала в тях преди месеци,седмици дни но сега вече имаше право да е тук.

Пиша че сенсея не го виждам и така/

Анн навлезе в площадката и седна под едно дърво коетоо правеше хубава дебела сянка , извади кунайте, който си бе кулила по рано заедно с таговете.Сега следваше до известна степен скучната час но този пет минутен труд щеше да и сеотплати пре скъпо в даден момент. Момичето отдели един таг и започна да го завива на дръжката на куная, след като направеше един щеше да направи и останалите девет. Макар да имаше още тагове във нинджа торбичката, смяташе, че би било хубаво да има още някой друг, който да го използва по други начини. Да събори някое дърво или да постави някой капан.

Ако никои не се появява след като си орпавам таговете се изправям и отивам до някоя мишена и започвамд а мятам обикновени кунай по мишената и ще си чакам я някои да дойде било то сенсей или някое нпс.

Изведнъж се появи гъст дим из пллощадката стаята, който скоро се разсея.
- Край на купоните, момиче ! - извика мъж с бяло-червена маска, чиито дрехи бяха тъмни и с елементи от същите цветове. - Името ми е Исей Учиха. Джоунин съм и това е моята тренировачна площадка ,но може би са те изпратили тук и ще си в новия ми отбор! Повярвайте, с мен изобщо няма да ти бъде забавно! И е добра идея да забравиш за високото самочувствие, защото бързо ще се срине след запознанството ти и тренировките с мен!
-Се изказа джоунинът без дори да изслуша момичета какво правеше на тази площадка.

Ан надигна глава към индивида, който се бе появил на площадката и го прецени с поглед. Определено това бе най странния Учиха за, който бе чувала. Прекалено бъбрив и сякаш пълен с ентусиазъм да поеме отбора си. Човек би си помислил че това сигурно щеше да му е първия отбор който ще води и затова е пълен с талкова ентусиазъм.
Белокоската нави тага на Куная който държеше в момент и се изправи.
- Анемоне.-каза кратко тя и се поклони леко като след поклона вдигна очи към преподавателя си и продължи.-Не знам дали съм във вашия отбор сенсей, вие нямате ли списък понеже на мен никой не ми каза в кой отбор съм и се надявах някой да ме насочи но...- тя спря до там понеже нямаше смисъл да говори повече.

На лицето на мъжа се появи лека усмивка, което означаваше, че бе доволен от подхода на Анемоне . Джуунинът бе решил че ще вземе Анемоне в отбора си ,но все още искаше да изпита момичето дали ще бъде достойна за отбора който Учихата събираше . Джуунинът отиде до най близкото езеро ,като бавно стъпи в него и се обърна към момичето .
-Добре Анемоне беше нали . Харесваш ми , имаш хъс и страст ,но ако искаш да влезеш в отбора ми трябва да ми покажеш че ще бъдеш готова с всякакви тренировки затова сега ще започнем с най-лесната която се нарича Чакра молд или по-точно казано контрол на чакрата .Вече в академията си се научила как да я контролираш прецизно ,но това е малко по различно за това умение ти трябва да изпуснеш определено количество чакра и да я запратиш към краката си и ако го направиш както трябва ще успееш да се задържиш на водата ... - Джуунинът тръгна по езерцето и се спря някъде на половината .
-Успееш ли да стигнеш до мен шиноби пътят ти започва !

Беше изминал повече от час от момента в който Саза за първи път хвана своята бандана и сега гордо си я носеше на главата, след известно лутане момчето се озова на една от тренировъчните площадки честно казано не бе много сигурен на коя точно или какво да очаква там а и жегата хич не му харесваше затова плана му бе лесен и прост, да намери сянка или вода и да си почине малко поне докато нещо интересно не се случи. Не след дълго така мечтаната вода започна да разнася аромата си из въздуха а и се усещаха леките и пръсти които от време на време допираха лицето на генина.
-Определено наближавам- мотивираше се той крачка след крачка, и ето че след още десетина минути безразборно ходене насам натам видя в далечината отблясъка на едно езерце, на фона на което се забелязваха два силуета, по негово определение единия по интересен, а другия някак по странен.
-Хора ще да са- помисли си той и тихичко се запъти натам. Може и да не му се отдаде време да си почине но поне смяташе да ги погледа какво точно смятаха да правят тези двама индивида, колкото повече доближавше силуетите ставаха все по ясни. Странно облечения стоеше върху водата, - Нормално да му е топло с тези дрехи- замисли се пак генина, а другия определено момиче май се готвеше да го последва. След като вече бе на достатъчно близко разстояние за да не е необходимо да вика за да се чуват, той започна да се настанява на брега в хубавата зелена трева.
-Йо- поздрави накрато и седна спокойно за да види какво ще стане.

Джуунинът направи един клонинг и го остави на мястото си за да може тренировкта на Анемоне да продължаваше по план , а той отиде до новодошлия като каза :
- Йо ??? ... Здравей момче добре дошъл на площадката ми ,но кой си ти и какво търсиш тук !!! запита учудено сенсея !

Ухууу имам си колега.
Надявам се да се разбираме и да спретнем едно хубаво РП а после може да се понатупаме малко : )



Аннн слушаше и следеше Учихата който щеше да бъде явно неин учител. Бе странна птица но това не бе лошо, може би щеше да се разбере с него и щеше да може да я научи на много неща но само може би. Когато той тръгна да ходи по водата и да и обяснява как нинджа пътя и ще започне тогава и само тогава когато го достигне в езерото тя наклони глава на страни и изцъка с език.
-Е това не е така, или поне не така ми каза учителя в академията.-промълви момичето по скоро на себе си от колкото към учителя.-Все пак съм завършила академията и съм Генин.-продължи да си мърмори тя и да сваля катаната, кунайте и всичко което не иска да се намокри .В ръцете си остави по един кунай а на лицето и имаше една широка дебилна усмивка.
-Сенсей!-провикна се момичето.-Само трябва да стигна до вас нали?!- учителя кимна (думите -Успееш ли да стигнеш до мен шиноби пътят ти започва) а Ан бе решила да слуша избирателно .Или по точно и се бяха забили думичките който и се нравеха. Имаше план как да върви по дървета скали и вода ако се наложи без да използва чакра моудовете и смяташе да използва тях и точно сега щеше да приложи един от тези начини.
Тя запрати единия си кунай до брега на езерцето и се засили напред към водата като метна куная към клонинг който туко що бе станал и станаха двама сенсея.В следващия момент чу някакво Йо зад себе си но тя направи още две -три крачки и метна куная към клонинга . Изчака секунда-две когато куная бе преминал половината път до клонинга и започна да прави знаците за Куарами но джутсу и когато и се стори че куная бе до него каза едно тихо.
-Куарами и се опита да се замени с хвърления кунай .

Сазашиме вдигна леко поглед към сенсея, като веднага след като чу странния му въпрос се замисли мъничко и отговори.
-Името ми е Сазашиме Хюга, Чесно казано не съм много сигурен какво правя на тренировъчна площадка, но пък какво ли може да се прави тук. Дойдох понеже на генините им трябва отбор и човек който да ги води за да изпълняват мисии, за нещастие на мен също. А и от клана ми препоръчаха именно вас- По незнайни за мен причини- помисли си той и продължи. Така че ако трябва да отговоря искрено идея си нямам какво търся тук, но отговор който вие търсите е . Тук съм за да стана част от отбора ви и да тръгна по пътя на нинжата. - Лека усмивка се появи на лицето на генина в следващия миг и тихичко прошепна на сенсея.
-Амм.. Мисля че един от клонингите ви ще бъде меко казано ударен от кунай..

Клонинга забеляза куная ,но дори не помръдна и когато Ан се размени с куная това накара Джуунинът да се расмее ,след като геннинката цопна във водата.
-Добре признавам си го това беше доста изобретателно и явно не искаш да се научиш да ходиш по вода това си е твоя работа блъскай си главатта понататък . Обещанието си е обещание , така че вече си от моя отбор .


- Учихата вече имаше един член ,но това не бе достатъчно за да сформира цял отбор нужни му бяха още двама за завършек на Отбор номер две на Коноха. - Кунай от слаб генин няма дори да ме осраска така ,че не се притеснявай .. отговори джуунинът ,като седна с крастосани крака на земята и каза :
-Знаи искаш да се присаединиш в отбора ,както виждаш сме аз и онова момиче там и има място ,но готов ли си да издържиш на мойте тренировки...
След тези думи Учихата се изправи и извади един кунай ,като застана пред момчето !

Света бе забързал ход или бе спрял за миг... чу се едно звучно ЦОП а Анн бе цялата мокра .На лицето и се виждаше дебилна детска усмивка а очите и се вдигнаха към клонинга на сенсея. Премигна веднъж дваж като с едната си ръка преместваше косата си назад за да не и пречи.
-Да- каза тихо на себе си по скоро , момичето за това че бе успяла да изпълни изискванията на сенсея. Вярно бе че не бе точно както искаше той но сегаааа това бяха маловажни подробности. Когато сенсея и каза че вече е част от отбора му тя въздъхна от облекчение и замахна с ръце и крака да се задържи на повърхността на водата, след което се завъртя към другото момче което бе дошло. То не бе нищо особено, знаеше го естествено все пак бяха завършели заедно академията и явно щяха да са в един отбор. Хмм, кой ли ще е третия помисли си Анн. Все пак всеки знаеше че отборите са от по трима генина, или поне в началото.
Момчето пред сенсея стоеше и плямпаха нещо а на белокоската никои не и бе казал какво да прави затова тя реши все пак да пробва това с ходенето по вода. Нищо не и пречеше нали? Едва ли щеше ад стане по мокра. Затова тя започна да ръкомаха с ръце във водата с цел да се задържи на едно място и затвори очи. Не се изискваше нищо кои знае какво .Поне така си мислеше, все пак това бе основно умение на повечето нинджи да ходят по стени и по вода. Макар да не виждаше смисъл да го овладява понеже нямаше намерение да бяха по отвесни скали или по височина на дърветата но виж това за водата май бе полезно. Можеше да и се наложи някой път да размята меч над някоя река или езеро.
Знаеше че ще и трябва много повече чакра от колкото да направи клонинг или да се замени с нещо затова реши че ще стои по този начин на повърхността на водата докато събере достатъчно чакра в себе си. Най вероятно щеше да събере прекалено много и щеше да се изчерпа до една степен но какво пък после щеше да подремне, щеше да отиде да хапне и всичко щеше да е наред. И така момичето започна да събира чакра от всяка една част на тялото си като го концентрираше в коремът. В началото белокоската започна просто да го концентрира но се оказа че не става така както и се искаше. Да обикновено това стигаше за 1 техника да загребе и да го задържи някъде но в момента не вярваше че ще се получат така затова тя стисна малко по силно очи и се опита да прехвърля чакра от лявата си ръка само, напрегна волята си и усети как чакрата започна да се движи лека полека в тази посока, усети движението на чакра усети как в корема и се появи повече чакра от колкото до преди малко. Но този малък успех ако можеше да го нарече така не бе достатъчен, или поне така си мислеше момичето. Бе сугирна че не само трябва да събере чакра а и да я разпредели така че да и стигне за да стигне до сушата.
След този си ред на мисли Анн започна да събира чакра и от другата си ръка по същия начин както и преди малко. Всяка събрана чакра в коремът и тя я концентрираше в по малка буца чакра. Не че количеството понамалеше а само обема. Момичето нямаше да взима чакра от краката си понеже после щеше да изпраща чакрата на там, и след няколко секунди тя започна да изпраща или по точно да избутва с волята си чакрата към краката си като се опита да я раздели в две групи по рано между двата крака.
След няколко секунди когато осъзна че чакрата и бе в краката тя отвори очи лековсе още замахвайки с ръка за да стои на повърхноста на водата и се усмихна. Разпери пръстите на дясната си ръка и  запокити чакра която можа за миг към нея и Ан я опря на повърхността на водата без да я движи. Когато дланта по точно се намираше на милиметри от повърхността на водата тя натисна с нея надолу и изпусна малко чакра колкото да се смеси един вид с водата при контакт. Ако успееше щеше да се надигне с все сили нагоре(се едно си седнал и се облягаш на табуретка или някъде за да се изправиш нагоре). А след това щеше се да се опита ад стъпи с един крак на водата а после с друг. Като при всяка крачка щеше да изпуска по малко чакра от краката си за да се опита да се задържи на повърхността .Ако усещаше че чакрата която бе влагала бе малко щеше да влага още за да може се задържи. А ако усетеше че чакрата която бе събрала краката и бе на привършване щеше ад се запраща колкото се може повече чакра към краката си за да успее да стигне до брегът.

И АН (ДЖ) стигна до брегът успешно като усвои умението да ходи по водаа .
Чакра молд + 25 чакра !

-Сенсей!-провикна се Ан когато правеше последните крачки излизащи от водата с широка усмивка.- Справих се и по начина по другия начин.-гласът на момичето бе самодоволен и се наведе да си сложи нещата по себе си докато сенсея говореше с момчето пред него.
След минута в която тя накичи нинджа чантата си, сложи катаната на кола си, в минута в която бе преместила косата си назад отново за да не и пречат мокрите кичури тя бе готова.
-Сенсей да попитам ще можете ли да ме научите на една техника.-каза момичето като прекъсна разговора между нея и сенсея.-Казва се Шушин и бях чела и чувала за нея.-малака пауза от нейна страна и продължи. -Смятам че знам как би трябвало да се направи но би ми се искало да получа насоки за да не се окаже че ще изхабя и последната си чакра в момента в ненужни опити.-на лицето на момичето се появи мила усмивка.

Знаеш ли Ан в това село и може би в цялата шиноби страна няма кой да знае по добре от мен за тази техника ,а това че искаш да я усвоиш ме кара да не съжалявам че се моя ученичка .. - каза Исей Учиха като под маската на лицето му се четеше широка усмивка която Ан кагуя не можеше да види и така продължи сенсея й .
-Шуншин ... Чрез използването на тази техниката , нинджата може да се движи на кратки или дълги разстояния при почти непроследима скорост,но щом си чела за тази техника може би знаеш за това и както и да е време е да ти я покжа а след това ще ти кажа как да я направиш.
Джуунинът направи сийла тигър,след което каза Шуншин ... и на неговото място се появи облак от дим и когато дима се разнесе него го нямаше . След няколко секунди той потупа по рамото на Анемоне и каза : - Ето това представлява тази техника .Забеляза дима който излиза ? този дим се появява защото тази техника е от рода на Каварим но е подсилена и не ти трябва предмет да се размениш с него , също така и с повече тренировки можеш да увеличиш бързината и дистанцията на техниката ,а този дим се използва за прикриването на телепортацията ,но с времето няма да ти трябва . Сега да започнем с разясняването ,затази техника ти трябва добра концентрация и не толкова много чакра колкото за една техника примерно от ранг Ц ... ААаа имам предвит че нетрябва да използваш предостатъчно количество чакра ... ъъ не ме слушай какво говора .За тази техника трябва да знаеш три прости стъпки първата е че е нужен само един сийл/знак и той е тигър.Втората е да събереш нужното количество чакра за да можеш да се изтреляш към третата точка и тя е внимтелно да концентрираш мислите си към дестинацията която искаш да отидеш с тази техника .... -след разяснението си започна да се смее сенсея й .. - Е дано да си ме разбрала все пак не съм много добър в обясненията , така че ако си ме разбрала започвай а ако не ще продължим с уроците .:Д

Анн изслуша сенсея какво има да казва и реши бе доволна от това понеже общо взето бе права как се прави техниката. Сигурно и сама щеше да се справи нооо щеше да отнеме доста повече време и повече чакра. Без да се бави Анн извади един кунай и го заби в земята до себе си след което пристъпи до него. Тя щеше да бъде началната точка на техниката. Щеше да играе основата за научаването на тази техника. Щеше да се връща до него сигурно безброй пъти за да направи нов опит и така доакто учителя не каже "Достатъчно". Да факт бе че момичето не знаеше колко разстояние трябва да измине за да усвои техниката.
Затова без да се браво белокоската сложи двата си крака от страни на куная и затвори очи. Даа първите няколко пъти щеше да е със затворени очи а после щеше да се пробва и със отворени. И преди да се усети тя бе започнала да извлича чакра от тялито си. В момента техниката нямаше да се отличава много от ходенето по вода понеже и в двата случая се събираше чакра в краката и се изпускаше през тях. Еее почти нямаше разлика в ходенето по вода Анн трябваше да изпуска псотояно чакра за да се държи на повърхноста на водата и а тук трябваше да изпусне събраното количество на веднъж за да се изтласка един вид с една крачка на голяма идстанция. Секунда след секунда чакрата се трупаше както предния път в  корема на момичето като чакрата идваше от ръцете и тялото, тя не взимаше чакра то краката понеже нямаше смисъл да го прави, при положение че щеше  да го праща точно на там.
Слой след слой чакра извлякана от крайниците на момичето се събираше в коремът и когато станеше по голямо количество Анн започваше да я концентрирва в една по малка сфера и така преминаха няколко мига в събиране. След като бе решила че е събрала достаътчно чакра да премине поне няколко крачки отвори очи и впери поглед  напред. Погледа и се еб забил в един камък на десетина ркачки от нея и лека усмвика цъфна на лицето на момичето. Това бе доста голямо разстояние нооооо какво да се прави.
Момичето започна да изпраща чакарата към краката си и след няколко секундо когато бе там тя премести единия си крака назад а другия продължи да го държи от страни на куная. Пое си дълбоко въздух и направи знаците на техниката като в момента в който си отвори устата да каже Шушин тя изпусна чакрата от краката си в опит да скочи напред и. Когато го направи се спря се завъртя за да види колко бе изминала и се върна пак на старото място леко разочарована и започна отново по същия начин.

Увоена техника +5 чакра

Готово вече усвои първата си техника ,но все още е на слабо ниво. За тази техника трябва да знаеш само че колкото повече я тренриаш толкова по бързо ще изминаваш разтоянието , а сега какво си намислила да правиш ... - попита джуунинът .

След няколко опита който направи белокоската чу думите.
-Достатъчно.-момичето рязко изви глава настрани за да се увери че думите идваха от сенсея наистина и тя поклати глава невярващо един вид. Нима бе успяла?Или се бе провалила.Защо не бе ясен преподавателя.
-Тогава.-каза леко несигурно Анн.-щом няма да стане с тази техниак може ли да се пробваме със Kanashibari no Jutsu.- тя погледна гузно надолу понеже не вярваше че бе успяла да овладее техниката и на учителя и му бе писнало да я гледа как помръдва едва три-четири крачки напред.

Джуунинът се приближи до Анемоне Кагуя и й подаде един свитак (нимоа :Д )
- Ето тук я потърси сигорен съм че я имаше вътре . ! .

П.п. сри за този изчерпателен пост ама имам работа и трябва да го наблъскам набързо !

Така и така вече беше загряла, а и беше на тема използване на чакра , Анн бе решила да тренира целия ден чакра техники и може би по късно малко физически натоварвания а и вече имаше скрол с доста техники в ръцете. Щеше да бъде грехота ако не се възползва от него. Но сега щеше да се занимава с Kanashibari no Jutsu. Знаеше, че тази техника е много полезна в битки от близко разстояние и смяташе да стане специалист с нея. Както и че много малко шинобита я учат понеже макар да бе нисък ранг тя не бе особено лесна. Имаше изисквания който трябваше да се изпълнят за да се получи техниката. Най малкото че трябва да има очен контакт с противника.Но това нямаше да я спре. В случая единственото, което я спираше, бе това, че нямаше идея къде точно трябва да използва техниката. Тя вече бе прочела скорла който и бе дал сенсея но нима трябваше да използва техниката върху него?. След няколко секунди задълбочени размисли Анн най-накрая стигна до решение –"ЩОМ НЕ МИ ОСИГУРИ ТОЙ ЗНАЧИ ВЪРХУ НЕГО ТРЯВА"
Момичето се изправи от мястото, където бе седнала  за да прочете скрола и се поизтупа. Белокоската както преди когато събираше чакра затвори очи и започна да изпраща от ръце и крака към корема си.Да я концентрира и да я праща към очите си.Младата Анн се концентрира още повече и съсредоточи повече чакра в очите си и от колкото смяташе да пробва първия път. Спусна няколко тънки, нишки от тялото си да отидат към очитеи . Още чакрата бе малко и не можеше да направи техниката с нея . Анн спря да съсредоточава чакра в очите си, карайки тя да изчезне. Подскочи няколко пъти на едно място и изпука вратът си. Бе усетила как се натоварва нещо, бе усетила едно неудобство в очите и .Явно не правеше нещо както трябва щом се бе случило това. Може би тук се правеше малко по различно, но това не го пишеш в скорлът. Тя изпука отново вратът си и затвори очи. Този път както предния тя започна да събира чакра в корема си и веднага след като събереше достатъчно я изпращаше към очте си по концентрирана. Понеже смяташе  че в корема бе свикнала да събира повече чакра от колкото където и да е. Определено това я забавяше ноооо всичко с практиката. След време нямаше да се замисля въобще за техниката и щеше да я прави машинално.
Този път бе още по-концентрирана. Успя да направи нишките който се изискваха за техниката сякаш. То самата техника представляваше как събираш чакра в очите си и чрез тях ги изстрелваш към очите на противника ти и с тях ти парализираш мозъкът му, или по точно частта от мозъка който движи мускалите.
- Добре, бавно и полека… - каза си куноичито, като леко размърда пръстите си правейки се на каубой... и изведнъж вдигна рязко двете си ръце и направи няколко знака и изпрати чакрата която бе събрала в очите си към очите на сенсея с цел да го хване в техниката и каза името на техниката а именно.
-Kanashibari no Jutsu.- като не спираше да прави техниката и я поддържаше колкото се може повече. Според скроила тя трябваше да изпраща постоянно чакра към очите си за да подържа техниката да не се развали. Но след десетина секунди самата тя щеше да развали техниката ако бе успяла да я задържи толкова време де.

След като успя да направи техниката Анн се поклони на сенсея и му подаде скрола обратно.
-Утре ще доида пак и видях няколко умения който ми хванаха окото сенсей и бих искала да ги усвоя.-след като изслуша отговора на сенсея тя тръгна с думите че има важна работа да свърши. Което бе факт. Бе си дала дума че когато стане генин ще се върне в родната си къща.

/Въпрос/
Видях на другите тренировките и в прочие как сте давали или давал по 20+чакра + статистики и в прочие а аз получавам по 5-7. Може ли да разбера причината? РП то ми е лошо или какво.

Учихата си мислеше ... - Доста добра ученичка имам тези две техники ги усвои без проблем , но все още е твърде самонадеена и как ли ще се представи в отборна биттка.
Такива неща се въртяха из ума на сенсея й .
-Много добре се справи ,но мисля че трябва да си починеш малко и тогава се върни и когато си тук просто прокарай чакрата си тук и аз ще се появя :Д:Д .
Като извади някакъв лист и го даде на генинката ,след което изчезна .
Техниката + 11 чакра ..

/ Отговор /
-Ами тогава ги карах да пишат по повече реда а и бяха различни системите ... сега се дава само чакра на техниките ,а за другите статистистики се тренира примерно набирания ,обиколки и т.н.т. !

Беше още рано сутрин, когато Анн  пристигна на площадката. Вчера за пръв път от много време се бе наспала като хората. Може би фактът, че успя да си почине както трябва, бе причината сега да няма мускулна треска. Поне за това, което си бе намислила да прави, една мускулна треска никак нямаше да е голям плюс.
Слънцето едва сега изгряваше и това беше супер за Анн . Въздухът бе свеж и хладен. Перфектното време между нощта и деня – между жегата и студа. Щеше й се този момент да продължава вечно. Можеше и да обича нощта, но нещото, което обичаше повече и от това, бе изгревът. И не само заради приятния климат, който се образуваше по това време. Изгревът слагаше начало на нов ден, на нови преживявания, на ново начало. Също така бе красив – няколко топли цвята, преливащи се в един още по-топъл и приветлив цвят.
Младото  момичето постоя няколко минути да погледа, докато слънцето не се бе показало напълно. В този момент се сети как беше казала на Итачи, че тя е като слънцето, и се засмя тихичко. „Коя съм аз, че да се сравнявам със слънцето?” – каза си тя и отново се изсмя. Понякога наистина не осъзнаваше какви ги дрънка. Момичето започна да върви към сянката на едно дърво, казвайки си как сериозно трябва да се замисля преди да каже нещо. Когато стигна, се облегна на дървото и погледна към земята. Пред нея стоеше едно бръмбарче, което явно се бе преобърнало и лежеше на гърба си, махайки с крачета във въздуха. Анн погледа животинчето за няколко секунди и се усмихна леко в негова посока, като се наведе и подаде единия си пръст, за да може да се хване за нея. „Поне на теб има кой да ти подаде ръка…” – помисли си момичето, продължавайки да се усмихва леко на животинчето.Бръмбарът се захвана с крачката си на пръста й, след което тя го остави на земята и животното продължи по пътя си. Анн определено не беше от онези момичета, които щяха да се погнусят или по-лошо – да убият бедното бръмбарче. За нея не беше правилно това да отнемаш човешки живот, защото не ти си този, който решава кога някой трябва да умре, или не. Въпреки това пренебрегваше това свое мислене, защото знаеше, че като нинджа, може да й се наложи да убива и беше приела това отдавна. Все пак не беше станала нинджа просто ей така. Имаше си цел и възнамеряваше да я постигне.
А сега имаше по-важна задача от това да размишлява над, както тя ги наричаше – „глупости”. Трябваше да мисли само и единствено за настоящето и за тренировката. Още предния ден бе решила, че ще тренира за сила. Беше почти сигурна, че едно момче би било по-силно от нея, но и тя не трябваше да остава назад. Куноичито протегна ръка и се почеса зад врата, след което отвърза банданата от ръката си и върза косата си високо, на опашка.
- И така… - каза си тихо младата Анн и клекна, след което постави двете си ръце на земята, а после постави краката си назад. Изпъна тялото си като струна и сгъна лакти, приближавайки тялото си към земята. Беше вече забравила колко беше бройката, която правеше последния път, така че този път реши да се спре на 30. Все пак на тренировката за издръжливост от вчера бе успяла да направи над 30, макар че това й коства всяка капчица сила. Но този път нямаше да бърза и да ги прави бързо. Щеше да си взема малки почивки. Това бе тренировка за сила, не за издръжливост и не смяташе да се натоварва прекалено. Направи първата, втората и третата на един дъх, но след това забави темпото. До десетата нямаше никакви проблеми. Още не беше свършила с тази си тренировка, а вече размишляваше над това какво да прави на следващата. Макар че да броиш на ум лицевите опори, които си направил, да мислиш какво ще правиш на следващата си тренировка и същевременно да правиш лицеви опори, не бе една от най-лесните задачи. Анн реши да не прави по хиляда неща едновременно, защото явно не й се отдаваше особено. Така че куноичито изчисти всички ненужни мисли и продължи само единствено с броенето, съсредоточавайки се над това, което правеше в момента. Беше се наклонила за двадесетата и вече бе леко задъхана. Когато се изтласка нагоре си пое дълбоко въздух и изчака няколко секунди преди да продължи нататък. Забави темпото дори още повече, като след всяка една лицева опора правеше по 10 секунди почивка. „Още малко…” – рече си Анн , навеждайки се за двадесет и седма. Не след дълго вече бе на последната. Лицето й се намираше на сантиметър от земята, а ръцете й леко потреперваха. Момичето стегна всичките си мускули и с един последен тласък вече бе приключила. Изправи се бавно и разтръска леко ръцете си, след което ги отпусна до тялото.
- А сега… - трябваше й нещо, с което да потренира и краката. „Малко клякания…” – реши момичето моментално. Доколкото си спомняше, последния път направи 50, но не беше сигурна в това. Е, колкото и да бе направила при последната тренировка, сега щеше да направи 100, така че това не бе от значение. Нямаше нужда да си напряга мозъка. „Което ме подсеща, че скоро трябва да посетя библиотеката…” – помисли си момичето, като се сети кога за последно ходи там. Определено трябваше да се отбие там, ако не искаше да бъде неука. Засега обаче трябваше да забрави за това.
Куноичито сложи ръце на тила и започна да прави кляканията. Това бе едно от малкото неща, които обичаше да прави на тренировка. Бяха лесни, но същевременно ефективни. Клякаше сравнително бързо, спазвайки определен ритъм. Така без проблем направи първите 50. В случая с кляканията й се струваше, че колкото повече се бави, толкова по-трудно ще е, а ако правеше нещата със засилка, щеше да стане по-лесно. Някъде на деветдесетото клякане се измори леко и спря, поставяйки ръце на коленете си. Може би да бърза толкова не бе една от най-блестящите идеи, но тя не бе особено търпелива, а и ако не правеше нещата по-бързо щеше да стане обед и тогава щеше да се пренесе в ада.
Куноичито избърса потта от челото си с ръкав и реши да продължи. Е, не едно от най-женствените неща, но на Анн в случая не й пукаше особено пък и нямаше кой да я гледа, така че какво значение имаше това…
Набързо довърши кляканията и седна на сянка под дървото да отдъхне за момент, преди да продължи нататък. Имаше си умствен списък с нещата за правене днешния ден.
- Следва… - дори не довърши и вече бе застанала в положение за следващото упражнение. Легнала на земята и с ръце зад тила. Време беше за коремни преси. Най-подходящото упражнение за едно момиче. Вместо да започне направо, Анн  полежа няколко минутки така. „Определено после ще се нуждая от един студен душ…” – мислеше си момичето.
След кратки размисли, с които бе решила какво ще прави след тренировката и какво ще прави на следващата си тренировка, младата Анн започна да прави коремни преси. Щеше й се някой да може да й държи краката. Докато си мислеше това, забеляза един измъкнал се корен, под който успя да си напъха краката и така продължи. След като мина петдесетата се сети, че не е решила бройка. Но понеже както вече бе споменато, не помнеше бройките от предишната си тренировка, реши да направи 150. Постепенно мина и сто. В зависимост от броя пъти, които повтаряш, дори и най-лесното упражнение можеше да се превърне в нещо трудно. Дори и коремните преси. „Имам чувството, че утре ще имам мускулна треска, но пък ще му мисля, когато стане” – рече си куноичито и продължи. Оставаха й още 50. С всяка една се изправяше все по-трудно и по-трудно. По едно време даже не се усети, че всъщност бе започнала да брои на глас.
- Сто и… - вече бе на последната, бе се надигнала до средата, но колкото и да опитваше не можеше да насили тялото си да се изправи изцяло, затова легна обратно и издиша като разгневен огнен дракон. „На последната съм, точно сега ли трябваше да запъна…” – мърмореше си на ум Анн . Реши да полежи малко, колкото да събере сили, макар че имаше чувството, че ако се отпусне прекалено, може и да заспи. Умората е страшно нещо и може да действа като приспивателно все пак.
След кратката почивка успя да направи и последната коремна преса, след което се изправи. Изтупа се, доколкото може и премина към следващото. Събра чакра в стъпалата си и се покатери на едно дърво, което й се стори подходящо за следващото упражнение, а именно – набирания. Хвана се здраво с две ръце за един клон и увисна като прани гащи. Започна да се набира бавно. Смяташе да направи 30. Както винаги, с всяко изминало набиране, тялото й се струваше все по-тежко и по-тежко. За миг даже й мина през ум глупавата мисъл, че трябва да отслабне.
След триста зора и напъни, сякаш е минавала през родилното, Анн  направи и последното набиране, като същевременно се качи на клона и този път увисна на краката си, с главата надолу. Дори не знаеше как се нарича това упражнение, просто беше виждала някои хора да го правят. Сложи ръце зад тила и почна да прави все едно коремни преси. След като направи сто, решавайки че това е повече от достатъчно за днес, а и имайки чувството, че ако още малко повиси надолу с главата, ще експлодира, младото момиче скочи на земята. От нещата за днес и оставаше да направи само още едно нещо, но реши преди това да си вземе малко почивка. Наближаваше обед и трябваше да свършва бързо, ако не иска да се опържи. Надигна се от мястото, където бе седнала, въпреки че можеше да си остане там вечно, и се изправи, след което тръгна да бяга. Трябваше да направи 5 обиколки на тренировъчната площадка. Колкото и да искаше да свърши по-бързо обаче, смяташе да бяга равномерно, защото не бе в особено настроение за бързане.
- Само още малко… - успокои се тя, след като направи 4-тата обиколка. След като избяга и последната, за пореден път се просна под едно дърво. „Май трябва да започна да си нося вода…” – мислеше си момичето, след което се усмихна на себе си. – „Поне най-накрая свърших…”
Стана и се поизтупа, но щом се погледна си каза:
-Отивам хапвам и се връщам!-и така стана и тръгна.

10 издърлживост + 23 сила !

Анн се върна на площадката. Планираше да идва тук все по-често и по-често. Можеше още малко да си лагерува на това място. Почвата се бе нагряла от обедното слънце и излъчваше топлина, която младата момичето усещаше дори през подметките на сандалите си. За миг се замисли дали щеше да е по-добре да е студено, отколкото топло. Все пак, когато ти е студено можеш да си сложиш колкото си искаш дрехи отгоре, но когато ти е топло като съблечеш всичко, повече няма накъде. Мечтаеше си за един такъв климат като в Кири . Повечето хора вероятно биха си помислили, че когато живееш в Коноха си свикнал на жегата, но Анн определено не беше свикнала и нямаше и да свикне.Лятото бе дълго, есента кратка а зимата малка. Тя просто не беше от типа хора, които „свикват” на времето. Напоследък я гонеха някои доста смахнати мисли. Сигурно се побъркваше от жегата?
Момичето си пое дълбок дъх и бавно издиша. Сякаш с това целеше да изпразни ума си, макар и да не помагаше особено. Усети, че започва да се изпотява и погледна към земята, осъзнавайки че стои на слънце. Моментално отиде на сянка под едно дърво и се облегна на него. Погледна нагоре към короната му. Слънчевата светлина минаваше през няколко дупчици, които листата не можеха да покрият. Беше красиво. Докато размишляваше за пореден път над това какво да тренира, гледката пред нея беше идеалната за тази цел. Успокояваща и някак си подхранваща идеите й. След няколко минути задълбочени размисли и логични разсъждения, реши да тренира издръжливост. Освен да е бърза в битка, трябваше да е и издръжлива. Ако се измореше преди противника, всичко свършваше. Макар че най-много мразеше тренировките за издръжливост, друг избор не й оставяше. А защо ги мразеше? Защото трябваше да изстиска всяка капчица енергия от тялото си. Първо реши да започне с бягане, докато не я държат краката или пък дробовете. Анн се оттласна от дървото, на което се бе облегнала и хукна с всички сили. Обикаляше около огромната площадка. Гледаше да диша правилно, за да издържи колкото се може повече. Но дори и правилното дишане не може да помогне кой знае колко. Изминаха 3 минути и вече значително се бе забавила. Колкото и да се опитваше да забърза, краката й мислеха друго. Чувстваше ги тежки, сякаш около тях имаше тежки вериги. През времето, което бягаше, младата момичето благословеше сенчестите места и проклинаше слънчевите. Вече започваше да забавя още и още. Въпреки че на практика бягаше, ако до нея ходеше съвсем спокойно един човек, можеше дори и да я мине. Накрая започна да се тътри едвам-едвам. Забрави за всякакво правилно дишане и започна да диша зачестено през устата. Реши, че явно това беше лимитът й и се просна на земята като умряла, погрижвайки се поне да сложи ръцете си преди сблъсъка със земята. Дишаше учестено, но имаше чувството, че въздухът, който поемаше, не беше ни най-малко достатъчен. Можеше да се закълне, че сърцето й биеше не в гърдите, а в главата й. Точно такова бе усещането. Чувстваше се като бомба със закъснител, която всеки момент ще избухне. Не чувстваше краката си. Грешка. Чувстваше ги и усещането не бе никак приятно.
- По дяволите… - прокле момичето, шептейки, понеже гърлото й бе пресъхнало. Никога не се бе нуждаела от вода така, както се нуждаеше сега. Полежа на земята, без да я интересува дали е мръсна или не. След около 10 минутки вече бе нормализирала дишането си и се изправи бавно. Краката й потрепереха, но я държаха. Ето защо мразеше тези тренировки! Явно това бе за днес. Имаше спешна нужда да се върне и да се наспи, за да може утре да е отново на 100 процента. Тъкмо щеше да се запъти към вкъщи, когато внезапно си промени мнението. Така и така беше започнала да се изтощава. Поне да направи и нещо за ръцете. Но този път задължително на сянка! Обърна се към най-близкото дърво и бавно се дотътри до сянката. Когато пристигна, падна за лицеви и започна с идеята да направи толкова, колкото й позволят ръцете й. Някъде след тридесетата ръцете й също не я издържаха. Не може да се изправи и се разпльока на земята, като извъртя главата си на една страна при приземяването.
-Пуфф.-чу се от страна на Анн, физически бе грохнала днес ноооо пътят на нинджата бе дълъг и труден. От нея щеше да се очаква много. Затова време за големи почивки наемеше.
Полежа минута две и се извика.
-СЕНСЕЙЙЙЙ!!!- Той и бе казал че ще се появи ако го извика но дали наистина щеше да дойде? Времето щеше да покаже. Бе си наумила още няколко техники който искаше да усвои нооо.

10 бързина + 4 издържливост !

Откъм входа на площадката се задаваше странен индивит със странна походка ,но когато този индивид се доближи се видя че това е просто шантавия сенсей на Ан ,когато той вече стигна до момиче си вдигна ръката като каза само .
-Оп (Wtf)