Плажът

Дайсуке реши да се разходи нанякъде.Излезе от академията, сложи новата си бандана и тръгна към плажовете.Когато пристигна, той се огледа наоколо.

грхъб7нхъхх

Дайсуке забеляза някого в далечината.Носеше бандана, но не беше на неговото село.
(-Значи може да е враг...По всичко личи, че е от Коноха)-помисли си той, но в крайна сметка реши да отиде и да види кой е.

Абарай си кибичише на неговото любимо място на кея. Бе провесил през него и държеше въдица. Той прекарваше тук по няколко часа на ден понеже нямаше какво толкова за правене. Можеше да тренира но и за това си имаше време.Както казваше дядо му, цаката му е в търпението. Риболова си бе цяла наука и можеше да те научи на много. Като търпение, да не се отказваш сиреч упорство да бъдеш спокоен понеже ако си притеснен или нещо от сорта рибата ще го усети.Или поне така казваше дядо му а той бе доста добър рибар.Е ако рибка не клъвнеше до един час момчето щеше да цопне във водата и да си хване някоя както правят нинджите но не това бе целта на занятието.

[quгр;гргргргргргргргфргргр

Рика свърши преди известно време малката си тренировка. Чувстваше се доста изморена, но си беше казала преди време, че като мине изпита успешно, ще направи малка екскурзия до морето. За неин късмет времето бе прекрасно.
Белокосата бе сложила бански, който и бе от доста време - синьо-селен и почти изчистен, освен че на някои места имаше нещо като дантела. Една приятелка на майка й го беше подарила, но тогава момичето бе прекалено неразвито за него и й беше голям. Но сега и стоеше перфектно. Отгоре бе сложила една тениска с някакво странно нарисувано същество отгоре, за да предпазва малко кожата й от слънцето.
Според Рика, в началото на плажа имаше прекалено много хора. Дори докато обикаляше някои я бяха заглеждали, но на нея това не и пречеше толкова. Запъти се към водата. Не й се плуваше още затова продължи да върви по крайбрежната линия, като краката й бяха до глезените в водата. Колкото повече вървеше, толкова повече хората намаляваха. В един момент момичето съзря кея. Той продължаваше доста надълбоко в морето, или поне така и се стори. На лицето на синеоката се появи една голяма усмивка и тя се запъти към него.
Докато вървеше по кея, някъде към края, забеляза някакъв човек, който ловеше риба. Рика никога до сега не бе ловяла риба, затова се заинтригува от това. Тя бавно се приближи към момчето, което ловеше, и го наблюдава. Не искаше да му пречи, затова държеше известна дистанция.

Както си стоеше Кайто видя някакво момче да се задава към него, като погледна към банданата му видя че е от Кири и веднага си помисли че това може да е някаква клопка ,защото неговото и село и мъглата не се разбираха много ,а в същото време някакво момиче от селото скрито в камъка също идваше към него и веднага си помисли че това е клопка . Младия учиха веднага погледна назад и видя някакво момче да лови риба ,но като се загледа малко по добре видя че е издирвано шиноби ! Момчето изкара Кунай хенгето си и реши да изчака да види реакцията на шинобитата .

По какво позна че съм издирвано шиноби нима нося лента на главата.ИЗДИРВАН СЪМ!
Виждаш едно момче как лови риба и нищо повече.

Абарай си стоеше и блееше над водата ,като не бе обърнал никакво внимание на момичето зад него. Той клатеше глава леко понеже бе пред някаква идилия може би или някакъв рефлексили недъг.

Рика забеляза и другото момче, но не му обърна много внимание. Вместо това дебнеше момента, в който синеокия може би ще извади нещо от водата. Докато се усети тя вече се беше приближила на крачка от него и просто гледаше с интерес. След няколко секунди ако се усети щеше да каже нещо, защото е странно зад теб да стои човек, който изобщо не познаваш. Другото момче май просто стоеше и ги наблюдаваше.

Абарай усети че няма кой стоеше до него, нямаше как да не усети. Постоя няколко секундни блеейки във водата и се обърна леко назад и на лицето му се появи една лека усмивка.Пред него стоеше Рика, такава малка и сладка каквато бе преди две години от неговото време. Тук пред него тя бе на около шестнайсете и може би петнайсе но не бе по голяма.
-Здравей.-каза момчето със една лека усмивка като гледаше към момичето.

Рика се концентрираше толкова на водата и въдицата, че дори нормалното поздравяване на "рибаря" я хвана неподготвена. Момичето погледна към него. Не го беше виждала никога преди през живота си. Вниманието й се спря върху Ипача на синеокия. Чак тогава се усети да реагира на казаното от него:
- Здравей.. - каза тя и млъкна за няколко секунди.- Хвана ли вече нещо?
Белокосата винаги се интересуваше от неща, които не бе пробвала до сега. А риболова беше от тях. Нищо, че й беше малко гадно, че хората убиват и ядат тези създания, това е кръговрата на живота. Докато чакаше отговора на момчето, тя го огледа на бързо. Беше високичък, добре изглеждащ и с мил поглед. Прецени го на горе долу 18-19 години, което значеше, че нямат много години разлика. Рика се приближи още една крачка към него и клекна близо до ръба към водата.

Мила както винаги?Това бяха мислите на момчето след което отговори.
-Не много но го правя за да отпусна напрегнатата си ежедневие.-донякъде бе така разпускаше за цялото онова време в което тренираше и изпълняваше разни поръчки на разни феудални лордове във неговия свят. В момента можеше да лентяйства колкото си иска. И един ден в близките няколко месеца можеше да му писне това стечение на нещата и да завладее този релам.
-Не знаех че има толкова хубави Куноичи .-на лицето на момчето стоеше усмивката от по ранно.

Рика се учуди на факта, че човека пред него знаеше какво е "куноичи". Набързо погледа и мина по тялото му, но не видя никъде емблемата на някое от селата, това означаваше че той не е нинджа, нали?
- Нима ти знаеш, какво означава куноичи? - на лицето и се появи една голяма усмивка.
В този момент забеляза как въдицата му няколко пъти леко потрепна, може би някоя риба се беше хванала или нещо подобно. Белокосата не знаеше много за риболов.
- Май нещо се хвана. - добави тя и погледна в водата.

Момчето нарпави една леко крива гримаса.
-Защо да не знам как се наричате вие женските шинобита?момчето завъртя око и изпуфтя.
- Добре де знам понеже последното момиче с което излизах беше Куноичи.-това от части бе така но не точно. Но момичето нямаше от къде да знае. Той тотално игнорира въпроса на момичето дали рибата кълве..
-Не трябва ли да си на тренировачната площадка и да тренираш, за да станеш по силна и да станеш каге на селото си?-гласът му бе някак шеговит.-момчето започна да навива въдицата като на повърхността излезна някакво водорасло което се бе вплело във кордата.

- Не всеки човек иска да стане каге. - каза тя с леко изменен глас, защото отреагира на кривата гримаса от страна на момчето.
Да, нейната цел не беше непременно Каге. Имаше толкова много неща на света с които можеш да покажеш силата и таланта си, разбира се да ръководиш село беше едно от тях, но единственото.
После Рика се замисли малко. Момчето сигурно нямаше да си тръгне скоро, затова попита:
- Нещо против да те наблюдавам малко докато си тук? Може и да не ми обръщаш внимание. - изражението й се върна към нормално и тя изчака отговора от синекосия. Ако нямаше нищо против, тя щеше да седне на кея, да опъне краката си надолу и да дебне докато не се хване някоя риба.

-Трудно.-каза момчето и нави до край макарата и остави след това въдицата до себе си.
-няма как до мен да има толкова сладко момиче и аз да блея във водата и да чакам да клъвне някоя заблудена риба.Момчето подаде ръката си и каза.
-Исава Мо.-като докато казваше тези той се засмя.

Рика леко се зачерви от думите му, но обърна лицето си на другата посока, че той да не я види. След няма и три секунди тя се обърна към него и се представи:
- Рика Мурата. - подаде ръката си, че да се здрависат. - Тук си само да поразпуснеш ли, Мо-сан?
Рика беше седнала някъде близо до Абарай на края на кея.

-Колко лесно се засрами.-каза момчето със весел глас.
-Спокойно Рика , немя да те ухапя!Или поне не така че да не ти хареса.-той не се усети точно какво каза, той се габаркаше със женско шиноби и то напълно спокойно. В очите а момиче той бе един прост чаровен рибар/момче.Сладко но все пак момче.Не знаеше кой е какъв.
- Искаш ли да се поразходим по брега на морето?-момчето изчака да зададе този въпрос когато момичето щеше да погледне към него.

- Ам... добре. И без това се чудех какво да правя. Но нека тръгнем на там. - и Рика посочи не пътя от който беше дошла, а обратния.
Момичето не искаше да се връща пак на плажа с много хора. Не харесваше погледите им да падат върху нея като по-рано, затова би предпочела място с по-малко хора, тъй като беше дошла да си почине.
Белокосата стана от мястото си и предложи помощта си:
- Да ти помогна да съберем нещата?

-Няма нужда.-момчето се надигна и допълни.
-Сега идвам.-След тези думи той отиде до един друг рибар и му ги остави като извади от джоба си няколко монети и му ги даде.
-Мерси утре пак най веряотно ще се видим.- мъжът нещо кимна и каза но... -това нямаше значение.
-Таа къде искаш да ходим? На някое красиво и усамотено място? Далеч от чуждите очи?-на лицето му имаше все същата усмивка. Той пристъпи до момичето и посегна да и хване краката с думите.
-Спокойно нищо няма да ти се случи аз ще те пазя.-това прозвуча смешно или поне до някъде, някакво момче щеше да пази нинджа .Но все пак бе момче и нямаше как да не каже нещо подобно.

/Предполагам, че вместо "краката" имаш впредвид ръката. Кой знае за какво си си мислил  /

Рика се усмихна мило на жеста на момчето, но той не успя на й хване ръката тъй като тя вече пристъпи няколко крачки напред.
- Дай да тръгнем натам, пък ще видим на къде ще ни отведе пътя.
Белокосата нямаше нищо против той да я защитава, но тя сигурно бе по-силна от него, все пак тренираше всеки ден. Единственото с което можеше да я превъзхожда е в силата, все пак беше от мъжкия пол. Синеокия изглеждаше мило и приятно момче в нейните очи и може би човек с който можеше да се разбира добре, кой знае.
Те продължиха да вървят по крайбрежието. Беше станало още по-топло от преди това, затова Рика искаше да си съблече блузата, да я наметне над главата си, и да остане само по бански, но не го направи. Беше й неудобно пред момчето. Но след десетина минути тя не издържа вече и предложи да се отбият малко встрани.
- Искаш ли да направим пауза там. - и посочи към някакви дървета в края на плажната линия. - просто е много горещо в момента и затова...
Момичето нямаше проблеми с горещините, но този път и дойде малко в много. Тя беше свикнала с леко мъгливо и ветровито време в Кумо и сега прецени, че и трябва малка пауза.
- Е, Мо-сан. Вече знаеш, че съм шиноби. Но с какво се занимаваш ти? - на белокосата й беше интересно да разбере повече за този човек. След това, което видя по-рано, явно не беше рибар.

Момчето нямаше право на избор момичето просто го бе повело на там, не че му пречеше но все пак.По пътя си говореха за разни глупости ти сорта на завремето ,за любим сезон, не че Абарай не ги знаеше но Рика не знаеше нищо за него. Тя научи че той обожава зимата и есента.Понеже през есента всичко е някак толкаво красиво да вървиш през някой град или гора  и гледаш как листата падат бе някак много красиво.А обичаше зимата понеже кой не обича да стои на топло и да гледа през прозореца как падат огромни парцали, или да излезеш и да правиш снежен човек. Абарай е бе правил подобно нещо от много време но това бяха един от спомените със брат му. В този свят най вероятно също брат му бе мъртъв но ... можеше да провери по късно.Щеше ад бъде странно ако бе обраното понеже това щеше да значи че преди е победил брат си на късмет.
-Таа аз съм пътешественик, бил със във всички страни и познавам доста хора от тях.Преди известно време бях във и Кири.-на лицето му стоеше една лека усмивка. Край Кири има една много хубава полянка и започна да описва точно къде се намира тя.-това бе полянката на която бе срещнал едно време Рика и най вероятно и тази Рика от този релам я използваше.

"Полянка край Кири"- при тези думи Рика се замисли за момент.
- Кири... често обикалям това село, но внимавам да не хванат, тъй като...съм от различно село.
Белокосата обичаше да обикаля горите и често се бе доближавала до съседните села, но никога в тях. Обичаше да стои до една прекрасна река някъде в близост до селото на мъглата, дори съжаляваше, че около Кумо, няма подобни красиви реки.
Очите на момичето заблестяха малко, като чу, че Мо-сан е пътешественик. Това в нейните очи изглеждаше много интересно. Белокосата се приближи към синекосия и помоли:
- Ще ми разкажеш ли за някое от приключенията ти, моля те?
Тя често ходеше на различни места, но не се замесваше в никакви интересни истории, че да станат нейни приключения.

-Не-сряза я момчето като на лицето му имаше все същата усмивка.
- Ако реша да ти кажа нещо ,какво ще получа в замяна?- момчето прехапа леко долната си устна и зачака реакцията на момичето. Той знаеше че тя го харесва ,все пак предишната Рика го харесваше , харесваше външния му вид и в прочие а и тогава се държеше далеч по странно в момента се държеше доста по културно.

Рика се стресна от резкия отговор на Мо-сан. Но тя нищо не можеше да предложи в замяна за приключенията, които той би и разказал.
- Ам.... не знам какво бих могла да предложа в замяна. - белокосата стоеше просто на място и не знаеше дори как да реагира. Може би синекосия искаше нещо определено, но от къде знаеше дали тя го притежава.