Тренировачната площадка на Отбор 1

Джуунинката извади една книга благодарение на поредиците сийлове които направи и започна да я разлиства , след около две минутно разлистване тя спря и каза :
- Ето прочиити тази страница и виж за какво става дума тук добре е оописана техниката

// Нямам си и на идея как се създава ... използвай въображение //

Саске пое свитъка в ръцете си. Погледна зад сенсейката и видя, че Кисаме идва. Когато съотборникът на чернокоското приближи, Учихата се усмихна учтиво. И понеже не искаше да се намесва в чуждите работи, седна на удобно и сенчесто място под едно дърво. Преди да отвори свитъка, нямаше как да забележи, че сенсейката дава някаква страница и на Кисаме.
-" Явно и двамата ще учим първата си техника."- помисли си момчето.
Разтвори хартията и първото нещо, което направи беше да разгледа съдържанието. След това започна да чете от самото начало. Вътре пишеше всичко за техниката. Пишеше за нейния произход, за знаците, които трябва да се направят при изпълнението й. Ето и част от написаното:

Katon: Goukakyuu no Jutsu

Тази техника е една от най- простите техники на огнената чакра- Katon. Чакрата бива изкарана през устата под формата на огън, който приема формата на топка. Размерът на топката зависи от количеството чакра. Тази техника е разпространена и често използвана от клана Учиха.

-" Вътре пише, че тази техника е често използвана от клана Учиха. Трябва да се постарая да я науча перфектно за да не злепоставя себе си и клана си."- помисли си той, след като прочете свитъка.
Стана от сенчестото и удобно място , след което отново погледна знаците за да си ги припомни. Затвори свитъка и го даде на сенсейката. Не спираше да си повтаря знаците наум, за да не ги забрави. Застана на място, където нямаше дървета, за да не запали без да иска нещо и после да се чуди какво да прави. Първото нещо което направи, беше същото както всеки път преди да си представи нещо- вдиша дълбоко въздух, след което бавно издиша. Направи това три пъти. Концентрира се. Събра чакра в стомаха си, а след това започна да я затопля. Чувството беше непоносимо. Сякаш изгаряше отвътре. Паренето едва се търпеше. Нямаше търпение да изкара чакрата навън, за да спре това мъчително усещане. Загряваше чакрата си все повече и повече. След това направи знаците в ред: Змия- Тигър- Глиган- Кон- Тигър. След това сложи дясната си ръка пред устните си и изплю чакрата. Получи се нещо като пламъче. Явно събраната чакра не беше достатъчна. Отново се концентрира и започна да събира чакрата си в стомаха. Този път събра значително повече от първия си опит. Започна да я затопля. Отново усети онова парещо чувство вътре в себе си. Отново направи знаците написани в свитъка и сложи ръка пред устата си. Изплю чакрата, отвори очите си и видя....

Кисаме погледна към книгата, която Рика му подаде. На нея подробно беше написано със ситни букви как се усвоява техниката. Без да мисли много, той й благодари и я грабна от ръцете й. Момчето търсеше място, където да се усамоти, защото мразеше да има хора около него когато вършеше нещо. Това му пречеше да се съсредоточи и нямаше да си свърши добре работата. Отдалечи се на малко разстояние от другите, колкото да не можеше да ги чува ако си говорят, облегна се на едно дърво, подпря единия си крак върху него и започна да чете. По принцип Кисаме не обичаше да учи, но сега като че ли му харесваше, щом така се беше фокусирал над страницата. Той се бе абстрахирал от околната среда, сякаш за него единствения предмет, който го интересуваше бе книгата, по-скоро съдържанието й. Но това беше нормално, на нея бяха написани много интересни неща, едното от които бе ,, Суйтон Мизураппа е една от основните джутсута, за начинаещите потребители с воден тип чакра. Знаците, които трябва да изполвате за да освободите тази техника, са в следната последователност (Дракон-Тигър-Заек)'' Това бяха най-важните инструкции, с които Кисаме разполагаше.
След като приключи с четенето, реши, че е готов за действие. Генинът затвори книгата и се върна отново до сенсейката за да й я даде. Сега следваше трудната част. Струваше му се, че ще усвои техниката за нула време, защото беше от ранг Ц, но далеч не беше толкова лесна. Момчето погледна към една мишена и се отдръпна на около седем-осем метра от нея. Освен, че искаше да научи техниката, той реши да пробва и своята точност. В ума му се въртяха мислите ,,Дракон-Тигър-Заек''. Момчето приклекна леко, сплете пръсти и затвори очи. Кисаме генерираше чакра вътре в корема си, като постепенно я превръщаше във вода. С всяка изминала секунда, количеството малко по малко се увеличаваше. Когато усети, че е зареден докрай, направи съответните знаци с ръце. Момчето почувства как огромно количество течност се надигаше в него и напираше да излиза. Бузите му се издуха и той се прицели към центъра на мишената. В същия момент, вдигна дясната си ръка и подпря двата пръста до устните си за да бъде по-точен и изплю чакрата. От устата на момчето изхвърча, тънка и дълга струйка, която с всяко изминало разстояние ставаше по-широка. За съжаление обаче, водата не стигна дори до мишената. Явно Кисаме трябваше да вкара повече енергия. След този провал, се опита отново. Направи пак знаците и започна да събира чакра в стомаха си, която я преобразуваше в течност. Той се пробва да събере по-голямо количество от миналия път, но сигурно това беше лимита му. Генинът отвори очи, погледна към целта си и извика:
- Суйтон, Мизураппа!..

От устата на Саске не излезе друго освен пушак имаше още за какво да тренира , а Кисаме успя да изкара водна топка от устата си ,но беше с размерите на капка вода :Д

След поредния провал, не загуби вяра в себе си и продължи с тренировката. Той извади от раницата, която носеше на гърба си шише с вода, мислейки си, че като консумира съдържанието в него ще има по-добър ефект. Момчето се наливаше с вода колкото се може повече, от бързото пиене, водата се стичаше от гърлото на бутилката и се плъзгаше по брадичката му. Стомахът му се препълни. Това, което не знаеше бе, че водата, която изплюваше когато използва техниката не беше обикновена. Това беше неговата чакра, а тази която употребяваше беше само за да утоли жаждата си.
Мина се известно време и Кисаме пробва пак. Прицели се добре към мишената, която стоеше срещу него, пое си дълбоко въздух и отново събра пръстите си едни в други. Докато стоеше концентриран, усети нетърпима болка в корема. Явно не беше добра идея да се налива прекалено много. Чакрата, която се вливаше в стомаха му, изтласкваше водата, която бе изпил току-що и генинът имаше чувството, че всеки момент ще повърне. Той бързо се огледа и се хвана за устата с двете се ръце, като дотича до едни храсти близо до него, след което се наведе над тях и изхвърли цялото количество. Досега не му се бе случвало да повръща вода. Когато свърши Кисаме се върна обратно, зае позиция и продължи. ,, Дракон-тигър-заек '', тези думи се чуха от устата му и пръстите на момчето заиграха. Бузите му се издуха като някоя жаба, прицели се добре към червената, кръгла точка по средата и с пълна уста продума:
- Суйтон Мизураппа!..

Кисаме имаше напредак , но техниката му още бе по скоро като топка вода а не като струя

Кисаме не можеше да проумее къде бърка. Всеки опит беше един и същ, сякаш беше прокълнат. В началото си вървеше като по мед и масло, докато не стигнеше до определен период, в който всичко се объркваше. Чакрата на момчето бързо се изчерпваше и реши да си даде малка почивка. Седна на земята и кръстоса краката си. Той гледаше мишената с такъв студен поглед, сякаш му бе направила нещо лошо. На ум му дойде мисълта, че набляга повече на точността отколкото на самата техника. Това, може би бе проблема, който го мъчеше. След тази мисъл, той тежко се изправи и с бавни крачки се приближи към мишената, като продължаваше да се взира в нея. Кисаме поклати рязко главата си за да се опомни, обърна се с гръб към нея, затвори очи и зае позиция. Той бе разбрал, че е по-добре да обърне внимание на джутсуто и да забрави за целта. Докато се концентрираше, генинът получи дежавю и си втълпи, че отново ще се провали. Така до никъде нямаше да стигне, щом не беше психически подготвен за случващото се. И макар, и да бе пренебрегнал мишената, която до някъде го разсейваше, отново се образува огромен балон, който се разпльока около него и намокри обувките му. Кисаме не беше толкова изненадан, защото това и очакваше. Той погледна към подгизналите си обувки, събу се и ги остави настрана, за да не се намокрят пак. Макар и по външния му вид да изглеждаше спокоен, вътре в себе си младежът се късаше от яд. Все пак успя да запази някакво самообладание и увереност и пробва пак. Направи отново същата процедура, без никакви разлики, бузите му се издуха, като че ли щяха да се пръснат, ръцете му бяха плътно една в друга, готови да изпълнят необходимите знаци. Кисаме наведе леко врат, като този път имаше усещането, че ще успее, издаде леко брадичката си напред и изплю съдържанието.

Той успя да направи правилната форма на техникта ,но още не бе достатъчно силна !

// сер. ли е човек ..:Д //

От устата му излезе струя, макар и да не беше перфектна, която се изтласка напред, но мощността и беше колкото да те напръскат с градински маркуч, а скоростта бе изключително бавна. Момчето се зарадва, след като видя, че джутсуто постепенно започваше да се подобрява. Но моментът не беше добър за празнуване. Сега той трябваше да даде всичко от себе си, да вложи и последната си капка чакра в усъвършенстването на ,,Мизураппа''. Странно бе как една обикновена техника би му създала толкова главоболия и главоблъсканици, той си представи какво ли щеше да е ако упражняваше техника от по-горен ранг. Но за него беше нормално, все пак това му беше първата техника, а бе още генин. Кисаме искаше да запомни този момент, за да може да разправя по нататък на децата си и на внуците си. Здраво стъпил на двата си крака, той започна да черпи от силите си, които и нямаше, за да довърши започнатото.
Малкия Хошигаки бе стигнал твърде далеч и не мислеше да се отказва, а и дори да го беше направил нямаше да има полза от това. Единственото, което го крепеше, бе нищо друго освен, удоволствието от добре свършената тежка работа. Освен, че бе изморен, той се бе дехидратирал. Това се дължеше на прекомерното изхвърляне на водата от тялото му. Макар и така, Кисаме не се оплакваше, защото знаеше, че може да си почива колкото си поиска, след като усвои техниката. Изведнъж задуха силен вятър срещу него, и реши, че не е добра идея да стои срещу вятъра точно в този момент. Пое дълбоко въздух и сплете пръстите си, след което направи светкавично бързи движения с тях. От толкова много упражнения, поне знаците ги бе изучил идеално, дори той самия се учуди колко майсторски ги направи. След тях последва, вълна, надигаща се в момчето, която всеки момент щеше да изхвърчи от устата му. Точно преди да я изплюе, му направи впечатление, че стои срещу мишената, в която се целеше преди няколко минути. Благодарение на бързата си реакция, Кисаме успя да насочи струята към нея. Огромно количество вода се изсипа върху нея и макар и да не я бе улучила точно в центъра, успя да я събори. След тази случка, Кисаме доволен, разперил ръце се тръшна на земята по гръб.

ИИииии иИИИИ ии И и и иИ и той успя .
Техниката + 25 чакра !

Саске отвори очи и.... пушек. Само и единствено пушек излезе от устата му.
- Как така само пушек? Уж правех всичко, както беше написано в глупавия свитък! Какви са тия работи? Как може такова нещо? Та аз съм Учиха, за Бога! Щом не мога една елементарна техника да направя, как ще активирам шарингана си, как ще мина чуунинските изпити, как изобщо ще бъда силна нинджа и ще изпълнявам всичките си мисии отлично?! Ще направя тази техника, ако не- да не се казвам Саске Учиха!- започна тихичко да се ядосва и надъхва чернокоското.
Реши да загрее малко преди да опита отново. Раздвижи врата, раменете, ръцете, гърба, кръста, краката и така нататък. Като за начало започна с клякания. Опъна ръцете си напред и започна да кляка. Реши, че е готов с това упражнение, когато направи 80 клякания. След това си избра един дебел клон, който беше с около 4-5 педи по висок от Саске. Хвана клона здраво с ръцете си и започна да се набира. Направи 5 серии по 30 набирания. По челото му се стичаха студени капчици пот. Чернокоското изтри потта от челото си, след което легна на земята. Сгъна краката си в коленете и сложи ръце на тила си. Започна да прави коремни преси. При всяка преса усещаше как мускулите на корема му се стягат и отпускат. Понеже тези преси не му бяха трудни, той направи 8 серии по 25 преси.
Най- после свърши със загрявката си и реши да мине към същинската част. Застана на мястото, което си беше избрал, разбира се на него нямаше дървета и неща които може да подпали, ако евентуално успее да изкара огън през устата си. Затвори очите си и се опита да изкара всички мисли от главата си, които бяха предимно свързани с това, дали ще успее или не. След кратка "борба" между Саске и мислите в главата му, Учихата успя да изкара абсолютно всички излишни работи от мозъка си. Успя да се концентрира. Имаше чувството, че досега не се е концентрирал така и в момента нищо не може да развали концентрацията му. Отново си представи схемата на чакрата в човешкото тяло. Насочи чакра към стомаха си. След като събра голямо количество от чакрата си в своя стомах, чернокоското започна да я затопля. Отново онова дразнещо чувство. Беше започнал да свиква с него, но все още го дразнеше адски много, а болката беше неописуема. Затопли я много повече от предишните си опити, за да може да превърне тази чакра в огън. Когато вече имаше чувството, че няма сили да я задържа повече в себе си, Саске направи нужни знаците за техниката, сложи ръка пред устата си и извика:
- Katon: Goukakyuu no Jutsu!

Саске успя да направи техниката ,но нещо все още и липсваше /// Още много малко и си готов///

Успя. Направи я почти както трябваше. Обнадежди се, че ще може да я направи перфектно. Радваше се, че тази болка не е била напразно. Сега вече можеше да я търпи отново и отново, за да направи техниката както трябва. Затвори очите си, събра чакра в стомаха си и я затопли. Вече не обръщаше голямо внимание на парещата болка. Скоро щеше да свикне с нея. Затопли я много за да може да изкара огън. Направи знаците бързо защото нямаше търпение да приключи с тази техника и да мине към следващата. Разбира се първо щеше да се научи да ходи по вода и след това да развие ново умение. Сложи ръка пред устните си. Изплю чакрата и от устата му излезе огън, който се оформи в нещо като топка. При излизането на огъня от устата на Саске, той изгори ръката му. След като чакрата която изплуваше свърши, Учихата бръкна в чантичката си и изкара една кърпа. С нея внимателно превърза раната си, защото нямаше бинт. Погледна сенсейката си с питащ поглед в очакване да чуе дали се е справил.

От устата на Саске излезе перфектната топка огън !

Техниката + 26 чакра

След като се отдаде на заслужената си почивка, Саске си направи една плодова салата за да има енергия, но в същото време да не му е тежко. Изяде я набързо и отново се отправи към тренировъчната площадка, където смяташе да се научи да ходи по вода, защото нямаше за кога да отлага. Колкото по- бързо, толкова по- добре. Това щеше да му помогне много в много от бъдещите мисии. Отиде при езерото в тренировъчната площадка. То беше с хубава бистра вода в която можеше да се огледаш като в огледало. Чернокоското се наведе, огледа се във водата, след което потопи дланта си в нея, за да разбере колко студена е водата. За негово щастие, водата беше хладка- не много студена, но не и топла. Трябваше да знае горе- долу температурата й, за да знае дали да се притеснява, ако тръгне да пада и евентуално да се намокри. Беше много топло, затова съблече блузата си и я остави настрана.
Знаеше как точно трябва да се случат нещата, затова може би нямаше да му е толкова трудно. Постави си за цел да прекоси цялото езеро, което щеше да е малко трудно, но така или иначе трябваше да успее да го направи.
- Добре, ти можеш. Трябва да успееш. Няма да е толкова трудно, нали?- надъхваше се Саске.
Процедурата беше същата както при ходенето по дърво, само, че трябваше да ходи (тича) по водата, вместо да се изкачва нагоре по кората на някое дърво. След като се отдалечи на известно разстояние от езерцето, Саске затвори очите си, концентрира се и започна да събира чакра в краката си. Отвори очи и се затича към водата....

Саске се засили към водата с огромни очаквания за успех. Веднага щом стъпи в езерото кракът му поддаде и започна да потъва. В същото време той вече правеше втората си крачка,но тъй като загуби опора в първия си крак (който не успя да се задържи над водата), той се унесе и падна в езерото...

Не успя и в това нямаше нищо лошо и срамно. Надеждата още блестеше в катранено черните очи на момчето. Саске излезе от езерото. Не усещаше студа, сякаш нищо друго не го интересуваше повече от това да успее. Клекна пред водата и започна да се оглежда. Беше мокър до кости, но това изобщо не му пречеше и не го интересуваше как изглежда. Добре де, външният му вид за него имаше значение, но сега не толкова, колкото ходенето по вода. Оправи мократа си коса, след което огледа подгизналите си дрехи. Те му тежаха малко, защото бяха напоени с вода, затова Саске реши да седне на слънце за малко, за да може дрехите му да поизсъхнат. Седна на тревата и зачака нетърпеливо. Нямаше търпение да опита отново.
След около двадесет минути, всичко беше почти изсъхнало, затова Учихата стана от удобното местенце, на което си беше починал. Беше събрал сили и сега щеше да опита отново. Много искаше да се научи да ходи по вода, защото той я обожаваше. Обичаше да плува, обичаше да си взима дълги вани и душове, обичаше когато вали, когато бил малък дори обичал да полива цветята в градината на майка си.
Отново затвори очите си и се концентрира. Започна да събира чакрата си в краката си и около тях. Когато беше готов отвори очите си и се загледа в езерото. Знаеше, че трябва да тича не много бавно, но не и прекалено бързо, защото на този етап щеше да му е трудно да тича като светкавица по повърхността на водата. Затича се и.....

Саске направи първите си крачки по водата, но едвам се задържаше над нея. Затова след 3-4 крачки краката му започнаха да потъват малко по-малко...
- Трябва да използваш различна техника от тази, която си научил за катерене по дърветата- обясняваше сенсея му.- Опитай да използваш повече чакра, отколкото преди и се опитай да създаваш с нея повърхност върху която да стъпваш- продължи той...

ПП. Напиши 3-4 реда как тренираш техниката, а не как си сушиш косата

Така е като не мога да измисля нищо. До косата се стига.


Това беше някакъв напредък. Малък, но все пак имаше такъв. Послуша съвета на сенсея си. Сам може би нямаше да се справи. В главата му изникна план. Искаше да потренира начина, по който смяташе да премине езерото и да успее да направи тази техника. Приближи се до езерото и тръгна да стъпва във водата, но докато приближаваше крака си до течността, чернокоското изкара малко чакра и оформи нещо като плочка, която не беше много дебела, но беше достатъчна да издържи момчето докато правеше втората си крачка. Не тръгна да прави следваща крачка. Това беше опит за да изпробва дали основата ще го издържи. Отдалечи се малко от езерото. Направи още една плочка на земята, но щом стъпи на нея, тя се счупи.
- Трябва да внимавам да ги правя сравнително дебели, за да не се счупят, докато съм над водата.- започна да си говори сам Саске, но не продължи разговора, защото трябваше да тества плочките си.
Направи десетина плочки на земята и започна да стъпва на всяка от тях. Резултатите бяха сравнително добри. Само 3 от тях не можаха да издържат чернокосия младеж. Реши, че ги е изпробвал достатъчно и, че трябва да мине към същинската част на нещата.
Щом видя, че този начин може да се получи, той започна да събира чакра в краката си, но този път много повече. Толкова чакра не беше събирал досега на едно място. Затича се към водата, но преди да направи първата си крачка по повърхността `и, Саске изкара част от чакрата си и я оформи като плочка, която да го издържи докато направи другата крачка. Стъпи на плочката и веднага след това започна да прави втората си крачка, като отново изкара чакра....

П.П.- И сигурно пак не се събират 3-4 реда тренировки. Има да си пиша...

Браво! Усвои техниката +26 чакра

Саске се обърна към сенсея си и каза:
- Ще ми предложите ли с какво да продължа сега, сенсей?- усмихна се.

- След като се справи чудесно с ходенето по вода...- започна сенсея, като скочи от дървото, на чийто клон се беше облегнал- можем да преминем към по-напреднали упражнения- завърши той.

Katon: Hōsenka no Jutsu

Саске се разбра със сенсея си. Щеше да научи нова техника, а именно Katon: Hōsenka no Jutsu. Щеше да му е полезна напред. Все пак, колкото повече техники знаеше- толкова по- добре. Тази техника беше подобна на Goukakyuu no Jutsu. Разликата беше там, че при Hōsenka, чакрата трябва да се раздели на няколко равни парчета още докато е в стомаха на Саске, за да може да се получат 2,3, дори и повече топки. Засега Учихата щеше да опита да направи две, а после три топки.
След като разгря набързо, чернокоското реше да започва. Донякъде беше подготвен и може би нямаше да му е толкова трудно, колкото с първата техника, защото сега имаше някаква представа какво да прави и как трябва да се получат нещата. Разкара всички излишни мисли от главата си и се концентрира върху изпълняването на техниката. За да му е по- лесно, си представи циркулиращата чакра. Събра чакра в стомаха си, но този път много повече от колкото трябваше да събере при Goukakyuu no Jutsu. След като нужното количество чакра беше събрано в стомаха на Саске, той започна да я затопля, веднага след като я раздели на две части, които бяха почти идеално равни. Чакаше парещото чувство. И ето, че паренето не закъсня. То дойде, придружено от силна болка. Чувството беше неописуемо. Този път беше по- силно от всякога, количеството чакра, което се затопляше беше голямо. Саске се надяваше да привикне към това чувство и да спре да го усеща, защото ако използваше тези техники често, нямаше да издържи на болката много време. Когато вече не можеше да търпи паренето вътре в себе си, чернокоското реши да изкара чакрата от себе си. Направи знаците, които бяха нужни за направата на техниката. Сложи ръка пред устата си и изплю чакрата. Щом погледна към "творението" си видя, че повечето чакра се е превърнала в дим, и въобще не се е била възпламенила.
Разбира се, не се отказа. Преди да започне наново, Учихата седна под едно дърво на сянка, за да събере силите си. След около десетина минути, Саске беше отпочинал. Стана и се подготви да опита отново. Сенсеят се беше облегнал на едно дърво и внимателно наблюдаваше всяко едно движение на своя ученик. Момчето повтори процедурата от преди малко. Събра чакра в стомаха си, раздели я на две и започна да я затопля. Този път трябваше да издържи значително повече на болката, за да може да затопли чакрата си хубаво и тя да се превърне в огън при излизането от тялото на генина. Направи необходимите знаци, сложи ръка си пред устата си и извика:
- Katon: Hōsenka no Jutsu!

Момчето успя да изхвърли една малко топка огън, но втората се превърна в дим...
- Опитай още няколко пъти, мисля че напълно схвана идеята на техниката, но трябва още малко, за да я отработиш напълно- окуражи го сенсея.

Саске разбра, че шансовете да направи техниката са много големи, затова трябваше да опита отново. Явно не беше загрял достатъчно. Това беше нормално, защото сега чакрата беше много повече и трябваше да издържи повече на топлината за да може да се загрее достатъчно и второто парче чакра.
- Ти можеш...- изрече чернокоското, но преди да каже още нещо, позамисли се и след това тихичко извика, докато се хващаше за главата- Боже, мой! Говоря си сам. Аз откачам... Стегни се Саске! Ето пак! Какво правя с живота си?- започна да си говори...
След като свърши разговора си, генина се захвана на работа. Концентрира се и събра чакра в стомаха си. Количеството `и беше толкова, колкото при последния опит, който за съжаление беше неуспешен, защото трябваше още малко топлина. Раздели я на две равни парченца, за да станат две топки и след това започна да я затопля. Трябваше да издържи повече на топлината. Много повече, от колкото беше издържал досега, защото трябваше да затопли голямото количество чакра така, че когато напусне тялото на генина, да се възпламени и да се превърне в огнени топки. Болката го изгаряше отвътре, но Саске трябваше да издържи още. Когато усети, че е достатъчно, младият Учиха бързо направи знаците и сложи дясната си ръка пред устните си. Изплю чакрата, като преди това изрече думите:
- Katon: Hōsenka no Jutsu!