Първата площадка на селото !

Сенсей : Учиха Юдай


Ученици ! :
1. Нагато Пейн
2.
3.

Ако искате да се запишете просто напишете ЗАПИСВАМ СЕ !!!

Записвам се !

Готов си вече може да тренираш тук !

когато Пейн се завърши акдадемията той веднага се дотътри на площадката .а когта влезе в нея забеляза какво голямо спокойствие цареше на площадката, където обикновено неговият сенсей тренираше своя отбор от Кумо , въпреки това в момента единствената жив човек там не беше той след което момчето се тръшна в средата на площадката и задряма. Множеството малки и с различни форми облачета се движеха сравнително бързо и от време на време скриваха и без това бледото слънце. В такива моменти влажния въздух създаваше още по-мрачна обстановка. В близост се чу и нежния гласа на някоя пойна птичка, която изглежда се опитваше да пробуди останалите. Песента стигна до ушите на единствения посетител Пейн, които лежеше в центъра на площадката. Очите се отвориха бавно, но срещнаха току що показалото се слънце и бяха принудени да се затворят отново. След няколко примигвания и едно две потърквания с ръце Узумакиуспя поне малко да се пробуди и да се изправи на лакти.  Без да му мисли много генина се изправи бързо и се протегна, докато не чу леко изпукване. Вече не чак толкова мудно се придвижи до бистрата река, която минаваше през всяка една от тренировъчните площадки в селото скрито в камъните. Наведе се над над нея и напълни шепите си с вода, като бързо я плисна в лицето си. Направи това няколко пъти с надеждата да се освежи поне малко, защото плануваше да потренира здраво. Нуждаеше се от всякакъв вид подготовка за евентуално предстоящия чуунински изпит и единствения начин да го постигне бе да отдели цялото си свободно време за трениране. Както стоеше наведен, Пейн се отпусна назад до седнало положение и посегна към една малка клонка. Стисна я здраво между пръстите си, като писалка и започна да драска нещо в рехавата почва. Макар и да не беше толкова лесно да се пише с пръчица, скоро Пейн бе подготвил план, но първо трябваше да започне със загрявка от упражнения за  защита,сила и бързина. Както обикновено първи в списъка попадаха обиколките на площадката, които бяха доста важни, защото всеки знаеше, че бягането е важно за здравословния начин на живот. Пейн се завъртя наляво и надясно, като огледа добре околността. Генина тръгна бавно в избрана от него посока и внимателно запомняше всеки детайл от пътя, за да си изгради нещо като писта за обиколките. Ходеше бавно въртейки глава и се почесваше по брадата през няколко минути. Не след дълго си бе отново на мястото, от където беше тръгнал и вече маршрута му бе ясен. Остави нещата си скрити под едно дърво и се стрелна по пътя. Първата обиколка вървеше добре и генина, нямаше как да почувства умора, докато пазеше едно и също темпо на бягане и дишане. По план обиколките нямаха брой и щеше да бяга докато не се умори. Тичаше и тичаше, докато не се видя старт-финалната права и си каза тихо:
- One down! – последвано от лека, но дълбока въздишка. Проблем беше, че не знаеше колко му остават, но го превъзмогна някак и продължи. Следващите три обиколки бяха идентични с първата, но вече се усещаше натежаването в краката на момчето. Той дори започна да брой на ум за да измери най-бързата си обиколка и мина за шести пореден път през финиша. Тези обиколки натоварваха Пейн, но изглежда никак не му бяха достатъчни, защото първата капка пот по челото му се появи едва към края на петнадесетата обиколка и това го накара, след като я завърши, да спре за минута. Претърси около няколко дървета и избра най-големите камъни, които бе намерил,за да ги използва за тежести при бягането. Хвана ги здраво с ръце под мишница и се затича обратно към старта. Изведнъж нещо препречи пътя му и го спъна, а генина падна по нос. Зарадва се поне ,че нямаше травми и погледна назад, за да разбере, кой е виновника за случилото се, но всъщност това беше един още по-голям камък. Пейн не знаеше дали да се радва или да плаче, но бързо хвърли по-малкия от двата камъка, които носеше и взе новия по-голям. Изправи се и тръгна обратно към очертанията на пистата си. На бегом навлезе в трасето и се продължи със същото темпо и тежките камъни под мишниците. Скоростта му се намали и бягането вече приличаше леко на подскоци, но това беше нормално, поради тежестта товара. След първата обиколка така Узумаки започна да свиква с новата си маса, но се уморяваше доста по-бързо. Последваха няколко подобни обиколки, като темпото оставаше непроменено, а дишането по-трудно. На деветата обиколка с камъни Генина не се предаде и увеличи още повече скоростта щом премина през старт-финалната права. Завърши почти на спринт и 10тата, след което метна камъните настрани и продължи. Спринтираше с все сили през маршрута и не мислеше за нищо, но чувстваше умората все по-силно след всяка обиколка. измина три обиколки без тежест и реши да ги направи пет, преди да отново да се затрудни. На петата обиколка усещаше студения въздух в дробовете си и когато я завърши се отклони отново от пътя. Разтършува наоколо, докато не намери две по-тежки трупчета, огледа ги добре и откъсна всякакви клончета от тях, за да не му пречат. Изправи се, хвана ги здраво и ги качи на раменете си. Вдиша и издиша дълбоко и се затича отново към пистата. Трупчетата бяха значително по-тежки от камъните и Пейн знаеше, че няма да може да направи 15 обиколки с тях. Тичаше и тичаше, но с такива тежести се задъха прекалено бързо. Обиколките започнаха да стават по продължителни и мъчителни, а скоростта значително намаля. Генина се бореше с всички сили срещу умората и не се предаваше, продължавайки да тича. Обиколки номер 7 и 8 минаха в тежко дишане, а на деветата Пейн започна да се олюлява леко. С последни сили премина за 10 път с трупчетата и общо за 40ти път през старта, викайки нещо несвързано, (xD)а веднага след това, с едно рязко движение, метна дърветата в „канавката”. Лекотата и свободата сякаш му дадоха нов живот и Пейн продължи да бяга, защото знаеше, че не е хубаво да спира веднага след толкова продължително тичане. Продължаваше със същото темпо, като малко, по малко намаляваше след всяка обиколка. И така определи петата (45) за последна, която дори изкара почти ходом. Без да се мота Узумаки избра едно дърво, насочи се към него и се спря в стъблото му. Отпусна крака и се свлече на земата, дишайки толкова тежко, че чак хриптеше. Краката му трябваше да починат, а знаеше,че те почиват най-добре когато се изправят нагоре. Тогава му хрумна идея за още едно упражнение – ходене на ръце. До сега не бе опитвал да ходи на ръце за дълго, но знаеше, че може, затова си отдъхна за няколко минути и се изправи. Довлачи се отново на пистата и бързо се повдигна на ръце, като сви крата в колената и повдигна глава, за да гледа напред, защото това бе най-добрата стойки при ходенето на ръце. Момчето бързо преброи до три и тръгна, но изглежда не беше достатъчно силен и трудно се задържаше. Първите 100 метра бяха изминати за около минута, а Пейн вече усещаше,че се уморява. Тъй като за първи път опитваше това реши обиколката да е една. Пистата беше дълга около 800 метра и генина бавно ги покоряваше. Достигни бяха вече 350 метра, а лявата му ръка затрепери леко. Всяко местене на ръцете ставаше все по-трудно и по-трудно, но Пейн не се отказваше. Вече беше до някъде около 720тия метър, а цялото му тяло се люшкаше. С последни сили генина се домъкна до финала, докато множество капки пот се изсипваха по земята. Неопитния генин отпусна ръце и седна на земята, а краката му бяха вече отпочинали, след тези около 8-10 минути във въздуха, но за сметка на това пък ръцете го боляха леко. Това беше края на обиколките по пистата и генина знаеше, че заслужава поне една 20 минутна почивка. Отиде при нещата си и се излегна спокойно на сянка под дървото.Тъй като до сега Пейн беше напрягал и ръцете и краката си реши да не ги използва, като продължи с коремни преси. Според очакванията му упражнението се очертаваше доста по-лесно от предишните. Младият генин се излегна на земята по гръб и опита да поотпусне малко коремните си мускули. След секунда сложи ръцете си зад тила и направи първата преса. Броеше на глас всяко едно свиване. Докато се упражняваше, погледа му беше насочен към облаците и от тази позицията му се струваше, че те се движат доста по-бързо от нормалното. Бройката се увеличаваше малко по-бавно от колкото момчето се надяваше, но все пак се увеличаваше. Вече беше на 35тото, а не чувстваше някакво по-силно напрежение в коремната област. Преброи още 5 и реши, че може да увеличи темпото. Опита и наистина започна да прави пресите по-бързо, но знаеше, че така щеше да се умори по-бързо. Когато достигна 70 генина разбра колко трудно е да запази бързото темпо и вече ги правеше с началното. След 75тата бройка Пейн спря за секунда изпъна се на тревата. Нямаше идея как да избегне евентуалното намаляване на темпото, което идваше от умората, но веднага се захвана отново с пресите. Този път си броеше на ум, защото забеляза, че се задъхва като говори. Повторенията увеличаваха броя си, а Узумаки усещаше, че започва леко да се поизпотява в коремната област. Всяка преса затрудняваше следващата, а Пейн вече се бе задъхва леко. Бройките бяха 135 общо и генина реши да продължи още малко въпреки умората. Последните 10 до 150 бяха най-тежки, но момчето се стегна и ги направи доста по-бързо от нормалното, до момента, в който усети силно затопляне, което го накара да спре за почивка. Това обаче не значеше, че няма да продължи с това упражнение, а напротив щеше да го затрудни. Седеше и се стараеше да успокои дишането си, за да може да продължи възможно най-скоро. Вече знаеше, какво ще направи, когато приключи, но веднага спря да мисли за това и се съсредоточи. Узумаки се изправи и погледна към клоните над него. Огледа всеки един, докато не видя перфектния – достатъчно здрав и дебел, без пукнати и сравнително прав. Качи се до него и се подготви за упражнението. Бавно седна на клона, стегна около него здраво краката си и се отпусна стабилно назад, провисвайки се надолу с главата. Отпусна ръцете си и ги сложи бързо зад врата. Без да губи време започна да прави кормени преси в това положението все пак знаеше, че се издържа трудно дори при самото стоене надолу с главата. Повторенията бяха трудни и изморителни, но генина ги правеше уверено и с доста добро темпо. Силата и бързината му куцаха и както винаги наблягаше на тях. Въпреки всичко това знаеше отлично, че в неговия случай умът му е най-голямото оръжие по време на битка. И така пресите увеличаваха броя си, като капките пот по челото на момчето. Вече правеше 38тата, и спокойно продължаваше, стараейки се да не се да не загуби концентрация. Без да усети вече беше направил още 8 и докато се свиваше за 49тата коремна преса видя едно листо, което плавно го доближаваше. Завърши яи точно когато достигна крайното положение на 50тата листото падна между носа и устата на Пейн. Докато се усети, последва една силна кихавица, която едва не събори момчето от клона. Както си висеше прецени, че 50 са напълно достатъчни и с няколко бързи движения се озова на земята, където щеше да използва един кратък период от времето си за почивка. Оправи дрехите си, който се бяха подгънали леко от висенето и седна на земята, отдъхвайки си. Примигна бързо, леко замаян от навлязлата кръв в главата му, след което затвори очи и се отпусна.Вятърът се засили за секунда и отново изчезна, което накара Пейн да отвори очи и да си спомни, че има още много работа за вършене. Изправи се и се опита да си спомни плана. Изреди всичко до момента и се сети, че на ред са лицевите опори. Потърси по-чисто място и когато намери едно идеално клекна и застана бързо в положение за опори. Изпъна краката, увери се, че ръцете му са перпендикулярно на рамената му, повдигна глава напред и започна. Темпото му беше доста добро и първите 5-6 бяха достигнати за доста кратък период от време. Пейн продължаваше с опорите, а темпото му не намаляваше. Това доведе до доста бързо правене на първите 25 повторения. Момчето се стараеше дори при умаляване, когато се наложи да намали темпото, да не го прави толкова рязко. Така изглеждаше, че изобщо не се забавя, а броя се увеличаваше с всяка секунда.Опора след опора редеше на ум Пейн без да мисли за нищо друго. Посвети се напълно на тренировката, и изискваше от себе си добри резултати. Започна да се задъхва след 40тата си опора и се постара да го прикрие затваряйки устата си, но скоро вече не мислеше за това и и уверено продължи дори малко по-бързо. Не знаеше дали ще се справи с цялата тренировка, но имаше нужната воля да го направи. На всяка десета казваше цифрата и това го мотивираше още повече. Стигна до 60 и усети, че ще трябва да спре за кратко, но вместо това направи още 15 и отпусна ръцете си. След това действие се обърна по гръб за кратка почивка. Мислеше си през цялото време как да затрудни лицевите опори и в ума му изникнаха идеи от предишни тренировки. Обърна се отново по корем повдигна се на ръце и сви юмруците си. Макар и леко, момчето се затрудни, защото дори самото стоене така не беше никак удобно. Нямаше намерение да спира докато не изравни резултата от обикновените опори и бе доста мотивиран да го направи. Използваше същата позиция и техника както преди малко и се стараеше да поддържа равномерно темпо. Дори леко замаян от умора Пейн не спираше и влагаше всичко от себе си, поради което скоро опорите бяха 35. Щеше да продължава до толкова колкото му позволяваха физическите възможности и дори опита да увеличи темпото, колкото може, за да постигне поставената си цел. Бройките се редяха една след друга и с тази скорост вече бяха 50 и щяха да станат още повече, докато момчето не спираше да ги прави. Почти всичко опираше до правилната стойка и издръжливостта и Пейн се надяваше да позаякне след всичко това. След толкова преживявания тази тренировка несъмнено щеше да му се отрази доста добре и това го мотивираше да изпълни всичките си поставени цели за днес. В крайна сметка всяка опора стягаше все повече и повече мускулите на ръцете му и умората се усещаше по-силно, но това не попречи на Пейн да продължи и скоро беше на 65 опора и само на 10 от целта. Вдигна погледа си напред и за секунди се оттласна 5 и после още 5 пъти завършвайки и 75тата опора на свити юмруци. Така общо опорите ставаха 150, а генина заслужаваше поредната кратка почивка. Имаше желание да продължи, но се нуждаеше от разнообразяване. Не му трябваше много време да измисли още един начин за затрудняване на лицевите опори и се подготви да го приложи. Без да се изправя на крака се извартя по очи, разкрачи краката си за по-добра опора и се повдигна на една ръка, а другата постави зад гърба. Наместването му отне няколко секунди и сега можеше спокойно да започне. Преди това обаче, забърса челото си от потта и разтръска глава. Опорите на една ръка бяха доста по-трудни и той реши да се ограничи до 25 със всяка ръка. Но в последствие започна да разбира, че ще е по-добре да си го постави като цел, отколкото ограничение. Опорите вървяха доста по-бавно и му се стори, че първите 10 с дясната ръка му отнеха цяла вечност. Напрежението върху мускулите на ръката бе огромно и всяка една изтощаваше генина. Въпреки това момчето продължаваше с надеждата да има полза от всичките тези упражнения. Скоро обаче макар и с бавно темпо бройката бе нараснала до 22 и затваряйки очи Пейн завърши с последни сили останалите 3 до ограничението. С 25тата синекоското, свивайки дясната ръка премести цялата си тежест на лявата и веднага започна отново, докато все още бе загрял. Свиванията се забавиха още, защото лявата му ръка бе по-слаба, но тъй като имаше мотив генина продължи да помпи надъхан и скоро вече бе направил 15. Бе страшно изморен и към края, дори и мисълта за почивката, която щеше да последва му даваше сили. Това явно беше максимума му и когато направи последните 5 до 25 Пейн се отпусна и се обърна по гръб. Сложи ръце зад тила и се изпъна добре, готов за заслужена отмора.Когато привърши с почивката си, Пейн прецени, че не се нуждае от повече физическа тренировка за днес (damn мързел xD). Можеше да премине към подобряване на чакра контрола си, което бе трудно, а може би и непосилна за него в момента задача. Вече можеше да ходи по дървета , а за лепенето на разни предмети по тялото или други по-сложни за нивото му упражнения му беше рано. Прецени, че най-доброто решение е да затрудни поне една от двете тренировки, които вече са му по силите, като реши да замени ходенето по дървета с бягане срещу течението на реката. Но преди да преминеше направо към това, трябваше да провери моментното си ниво. Потърси, намери и взе със себе си един от тежките и ръбати камъни използван при обиколките по-рано и го хвана здраво с двете си ръце. Вече подготвен, Пейн пристъпи към реката и понечи да стъпи на нея. На първата крачка му се стори, че сякаш не бе спирал да ходи по твърда земя, но при опита за трета усети допира на краката му със студената вода и се оттласна силно назад, преди да е потънал съвсем. Тежкия камък си казваше думата и доста затормозяваше черноокото момче, което пък реши да не се предава и се подготви за втори опит. Застана на брега и насочи внимателно чакрата си към стъпалата, където тя най-трудно достигаше и опита да използва същия метод както при научаването. Още щом единият му крак допря водната повърхност, Пейн изпусна част от нея за да се задържи. После повтори същото с другия и крачките вече бяха пет. Такъв напредък никак не учудваше генина, защото това упражнение трябваше да бъде нормално за възможностите да контролира чакрата си, а и камъка макар и голям, нямаше чак такава маса, че да затрудни максимално генина. Точно поради тези няколко причини опитите му си бяхачисто профилактични. Дойде време и за третия опит, а Пейн се увери, че е хванал здраво камъка с ръце и насочи нужното количество към стъпалата, като запрати още натам, за ад може да я изпуска във водата, когато се наложи. Пейн пристъпи към реката и опита да се задържи там максимално. Последваха една, две, три крачки, а момчето не спираше докато не издържа вече 15 секунди върху движещата се река. Може би учудването, че не потъваше, наруши концентрацията на генина и той усети, че е на път да се измокри. За да предотврати това, той отново се изтласка назад и за негов късмет стъпи точно на ръба на брега. Едно бързо подхлъзване, върху ронещата се почва, го принуди да седне на земята, а тежкия камък допринесе за бързината при извършването на това неумишлено действие. Като си седеше, Пейн се замисли, защо не се получава, дори вече се чудеше дали изобщо успява да се съсредоточи достатъчно преди изпълнението. След толкова седене, вече трябваше да продължи с четвъртия си опит. Стисна камъка така че да му е удобно и отново доближи максимално водата, съсредоточавайки се върху изпълнението. Насочи отново чакрата си към стъпалата, както вече бе свикнал да прави и без много мъки тръгна по повърхността. Трябваше да се задържи, за да е сигурен, че ще се справи и с по-нататъчните си премеждия и нямаше намерение да се отказва. След първите две крачки вече се чувстваше уверен, че си е върнал предишната форма, но трябваше да постигне нужния резултат преди непознатите за него упражнения. За по-сигурно дори затвори очи, кат така мислеше, че по-лесно ще задържи концентрацията си. Докато се усети бе вече близо до средата на реката и побърза да погледне, за да установи дали това наистина е така. Когато прецени, че е достатъчно, Пейн хвърли камъка кокото може по надалеч във водата, така че да не го измокри и се обърна срещу течението. Камъка не го интересуваше толкова, защото разполагаше с още два, а и с няколко дървени трупчета. Дори сега без тежеста му бе доста лесно да стои върху водата, защото имаше нужната тренировка за целта. Сега обаче щеше да опита друга техника, която включваше бягане и това означаваше, че трябваше да съобрази изпускането на чакра във водата със стъпването си върху повърхността й. Узумаки се съсредоточи внимателно върху предстоящите действия и подготви и фокусира чакрата си, по каналчетата наподобяващи доста кръвоносната система, към стъпалата. Прецени подходящия момент и започна бавно да потичва срещу течението а реката, сякаш бягаше върху някоя от съвременните пътеки във фитнес залите. Един вид сякаш не се поместваше, а напротив бягаше на едно място. Това упражнение не само се нуждаеше от постоянно поддържане на чакра потока, а и от уцелване на правилния момент за изпускане на еднакво количество чакра във водата. Реката си се движеше с едно и също темпо и след кратко време, генина успя да изравни своето с нейното. Поради всичко това, обаче упражнението бе доста изморително и бързо задъхваше Пейн. При едно поемане на малко повече въздух, Нагато изпусна по-вече чакра от нужното във водата и сякаш се подхлъзна напред. Докато падаше назад опита да концентрира нужната чакра и да я разпредели към частите от тялото, които щяха да се сблъскат с водната повърхност, като се надяваше да предотврати евентуално потъване. Синекоското затвори моментално очи и опита да даде всичко от себе си, само и само да не се измокри. Дойде момента с допира до водата и неопитния генин бързо изпусна концентрираната чакра. За момент започна бавно да затъва, но веднага след това се издигна отново, защото изглежда бе успял. Бързо се изправи и реши да потича още минута-две, за да е сигурен, че е постигнал нещо. Изправи се бързо на крака, не прекъсвайки чакра потока и веднага се затича, отново срещу, макар и не толкова бързото течение на обширната река. Отново му бе нужно малко време, за да изравни темпото си и това му коства доста пролята пот. Внимаваше едновременно да не увеличи или пък да намали скоростта си, а и да не спре чакра потока, защото след всяко едно от трите, щеше да бъде завлечен от течението.Когато Пейн беше готов той се отпрати към брега.

Ходене по вода и дърво + 30 сила,бързина
20 чакра и кръв и 10 ловкост и 15 защита !

Изведнъж един човек се появи от земята и го блъсна на земята ,след което се засмя и каза ; -
За притежател на това славно доуджуцо си доста слаб ии аз съм Сенсея ти Учиха Юдай !

Нагато стана иступа се и си каза на ум :
- Лелее какъв шантав сенсей ми се падна , но както и да е сега нямам време за това !
След като приключи с потайните с мисли той отново отвори оста ,само че този път може би щеше да е за добро :
- Добре сенсей Здравейте аз се казвам Нагато Пейн , но вие сигорно знаете и сега си изпълнете задължението защото искам да ме научите на Doton : Retsudo Tenshou ,само не ми казвайте че не я знаете само по физиономията ви разбрах че я знаете и все пак сте дотонист дожаете си на мен !

Сенсея се засмя мощно и каза :
- Добре Пейн ще ти я покажа ,но бас ловя че няма да успееш да я усвоиш като те гледам колко си слабичак дори не вярвам да направиш знаците както трябва ... : - засмя се отново сенсея ,но този път направи няколко знака и без да му мисли извика Doton : Retsudo Tenshou ,като пред краката на джоунина земята започна да става нещо като водовъртеж и да засмуква всичко което се намираше върху него ..
- Е разбрали как става ,дано да си разбрал защото иначе напразно съм разбил площадката !

След краткото обяснение което бе дал на сенсеят си за техниката, Кайто остана на позиция в очакване на неговта реакция. Виждайки че той кима с удобрение, момчето се зае да прави техниката, но нещо го спря... той обърна поглед към сенсеят си - Юдай и какво да види, той в момента правеше сийлът на техниката и секунди по - късно земята пред него започна да се върти на вътре засмуквайки пясъкът. Учуден от видяното, Пейн отвори широко уста и остана смаян за няколко секунди, които обикновенно му отнемаха за да се възтанови от подобен шок:
- Та... та... та Вие владеете дотон джутсута и кукловодство едновременно? - заекваше момчето
- Аз кога ще мога да правя така? - попита въодушевено джоунинът. - Предполагам, че трябва да се вдетеня и да почна да си играя с кукли барби?
Макар и задавайки няколко тъпи въпроса, момчето реши да не чака изобщо отговорът им, а да се захваща на работа и да научи новото джутсу, което сенсеят му така добре бе демонстрирал само на няколко метра от него. Кайто започна с извървяването на няколко крачки по в страни и асимилирайки цялата информация нужна му за да направи джутсуто реалност. Момчето затвори очи, представи си набързо сийлът необходим за задействането на техниката, средоточи се и върху това колко чакра да извлече от тялото си и на къде да я запрати, всичко минаваше пред очите му а крайният продукт бе точно това което желаеше... засмукващи, плаващи пясъци. Виждайки това в съзнанието си, Генинът се стимулира още повече да постигне същият ефект и не след дълго отброяваше на ум секундите преди стартът. " Едно... " - Ейзан започна да извлича чакра от тялото си... " Две... " - препрати енергията по чакра каналите: " Три... " - Сийлът вече бе сформиран: " И четири... ", Пейн извика:
- Дотон:Ретсу Дотеншоу - Кумучанина, утилизира чакрата си в земният елемент и вече я препращаше от тялото си направо в почнава/пясъкът. Постепенно, той се опитваше да я задвижи по часовниковата стрелка, трябваше да получи все някак въртеливото й движение, което да засмучи всичко в радиус от около пет-десет метра, само тогава би било успешен опит. Концентрацията на момчето го караше да не мисли за нищо друго освен и единствено за джутсуто, което правеше в момента.Ретсу Дотеншоу бе една доста мощна техника и развита на добро ниво би могла да прави чудеса, цели армии да попадат в клопката й и какво ли още не. Пейн не спираше да мисли каква власт, каква мощ, какво щеше да получи ако успееше да овладее тази техника, затова той даваше всичко от себе си в този опит...Пейн се огледа, искаше да види мощният пясъковъртеж на техниката която бе пробвал да направи току що.
- Къде е? Не виждам нищо... - зачуди се момчето, обръщайки се и назад и настрани и накъде ли още не. Нищо не виждаше, нима бе възможно нищо да не бе направил? Генинът укокори очи, много странно мислеше си той. След някоя друга секунда колебание той погледна жално сенсеят си, като дете на което му бяха откраднали бонбонът.
- Сенсей, уж направих това което се изискваше от мен, а то нищо не се получи - каза момчето в свое оправдание за провалът му. Техниката ли беше прекалено трудна за изпълнение или просто Кайто не го биваше, въпроси на които самият той не можеше да си отговори. Макар и пълен провал, сунаджията не мислеше просто ей така да се откаже: " Един провален опит, кво толкова не е болка за умиране " си каза той като реши да даде нов шанс на джутсуто и да пробва да го научи, кой знаеше може би този път щеше да го направи от първият път 0.о. Все пак за всеки случай, Ейзанчо подскочи един - два пъти върху пясъкът като се опитваше да... абе и той не знаеше какво искаше да постигне с това, но естествено не даде никакъв ефект.
- Добре, сенсей... ще пробвам още един път - каза Генинът докато се обръщаше на другата страна за втори опит. Пред него имаше доста пясък, равна площ. Малките песачинки все пак бяха вид камъни, но раздробени на малки частици което все пак предполагаше че трябваше да може да прави джутсуто и в такава среда, така че това би трябвало да не е проблемът - продължи да търси обяснение Пейн и след като реши че няма смисъл да умува повече , се съгласи че е възможно просто той да не е направил нещо както трябва. Последва нов опит, момчето застана на предишната си позиция и хвана ръцете си в сийл поседя малко така и започна да размърдва чакрата си, сенсеят го гледаше и този път сунаджията не мислеше да се излага като напред, а да покаже сега на какво е способен все пак бе Генин, а това да не може да направиш една C rank техника наистина звучеше леко смешно, нямаше да се изложи този път. Той концентрира съзнанието си, започвайки да молдва самата чакра, извличаше я и постепенно я утлизирваше в земният елемент. Трябваше да да използва точното количество чакра, за да постигне ефектът който бе постигнал и самият Кайто преди няколко минути. Пейн иизпусна вече утилизираната чакра в земята, препращаше я напред към земята, трябваше да успее да я прати на около пет метра напред, след което да засили потокът й от едната страна, за да получи въртеливото движение, което да засмуче всичко на няколко метра в диаметър и да докаже, че го бива.
- Doton: Retsu Dotenshou - извика Кайто със всичка сила, като този път вложи повече хъс в това което правеше. Бе му нужна стимулация, а това да не се изложи пред джоунин си бе достатъчно, първите впечатления момчето вярваше че са най-важни и акоуспееше да се докаже пред самият Пейн като способно шиноби, може би скоро щяха да го направят и него с по голям ранк. Волята му да се подмаже на човек добре внедрен във властта го караше да даде всичко от себе си и да приема пораженията. Я! Напредък. - отново се учуди момчето ;D. Този път явно му бе провървяло и бе направил леко подобие на техниката, все още имаше какво да пооправя, но като за начало биваше. Още в момента когато видя как пясъкът потъва надолу, правейки все по - голяма и по - голяма дупка на това местоположение, момчето разбра че е на правилен път. Е, вярно искаше му се да бъде по - голяма и по - мощна, но с течение на времето се надяваше да преуспее и да я развие на нужното ниво. След като вече бе видял резултатът от джутсуто, Пейн реши малко да помисли... защо пясъковъртежа се бе образувал на два метра от него, та то трябваше да е на доста повече, защото ако направеше необходиамият диаметър на засмукващата "фуния" и той щеше да бъде обхванат от нея и да бъде засмукан заедно със това върху което щеше да я направи. " Явно не изчаквам достатъчно дълго за чакрата да премине през пясъкът " - момчето бе стигнало до това заключение: " А може би изчаквам достатъчно дълго, но просто не го правя толкова бързо колкото трябва. Дали да не увелича количеството чакра, което препращам, за да се позасили? - продължи да се пита Генинът, като нищо нямаше да му коства ако използваше малко повече чакра от предният опит. Това все пак бе тренировка и изобщо не бе от значение колко бързо ще изпълни джутсуто, важното бе да бъде качествено и накрая да направи нужното, а бързината на изпълнение щеше да дойде постепенно със използването му. Пейн все пак искаше да види и реакцията на самият му сенсей - Судай, поглеждайки го той реши да не влага прекалено емоции, така че да не си проличи че бе доволен от резултатът, а че сякаш е очаквал повече - само така би било проличало че е амбицирано момчето. След като се обърна напред за следващият си опит, генинът ритна леко пясъкът пред себе си и да запълни малката дупка, която бе направил. С едно леко движение на кракът той загреба пясъкът и го " плисна " със все сила в посока на дупчицата. След като вече бе запълена, можеше и да започне следващият опит на конохчанинът. Кайто затвори очи и се концентрира, последва и няколко секундна медитация, която бе съпроводена със извличане на чакра от тялото му. Молдвайки бликащата от него енергия, Конохчанина я утлизираше в земният елемент като постепенно я препращаше към краката и стъпалата. Количеството събрана енергията се увеличаваше както и времето от началото на джутсуто. Вече няколко секунди момчето събираше чакра за джутсуто и след като се увери, че е достатъчно той направи сийлът на джутсуто и извика:
- Дотон: Ретсу Дотеншоу - изведнъж земната чакра на момчето започна да навлиза в пясъкът като си проправяше път през всяка една песъчинка от него, всяка една частица бе напоена със самата чакра на момчето, метрите минаваха и трябваше да успее да се отдалечи на около пет стотин сантиметра от него - това бе горе долу разтоянието от което трябваше да започне въртеливото движение на пясъкът и да започне да засмуква всичко на повърхността. Предният път образувалата се дупка бе доста малко, а този път Кайто се надяваше да набере скорост и да направи чудо. Жаждата за успешно приложено джутсу, караше Генинът да даде всичко от себе си и да не загуби концентрацията си. Момчето и да не успееше да направи кой знае какъв напредък, пак щеше да продължи да се опитва защото знаеше че постояннството бе най -важно в този етап на развитие и нищо нямаше да постигне, ако постоянно се дразнеше от фактът че някои джутсута просто бяха трудни за научаване...Пейн продължаваше да се мъчи със техниката, докато сенсея му седеше отстрани и се наслаждаваше на жалките опити на ученикът му. Момчето се нуждаеше от стимул, не можеше просто ей така да седи и да прави опити, това би било безполезно без мотивация, която да го държи в напрежение и да има за какво да тренира. Докато беше със старият си сенсей, с който така и не успя да се сбогува имаше - това бе жаждата за отмъщение, още първият ден когато Кайто дойде на площадка номер четиринадесет, той се бе подиграл с него по възможно най - долният начин и момчето от тогава се бе решило да му го върне тъпкано.... така и не постигна целта си, но пък от друга страна повече немаше да го види и това бе някакъв вид победа също. Сега сунаджията бе назначен на друга площадка със сенсей, който не му обръщаше кой знае какво внимание и не даваше почти никакви инструкции, които биха го насочили за по - бързо усвояване на самата техника. Вярно че му бе казал някакви указания и бе направил демонстрация, но така не се учеха техники, трябваше и двамата да полагат някакви усилия за да се развие на достатъчно добро ниво, за да защитава Коноха, да поема мисии и да изпълнява задълженията си към селото, а със това отношение много щяха да се забавят нещата. " Както и да е, аз ще продължа да си тренирам и ще давам всичко от себе си " си каза момчето като мислеше за стимул да има за цел да победи този сенсей. Кайто бързо се обърна към Юдай, който явно мислеше да лентяйства - все пак кукловодството не изискваше нищо по-така физически специално, важно бе там контролът на чакрата, а физически може би изобщо не бе кой знае колко силен... я е вдигал пет килограмов камък, я не. Изражението на момчето изведнъж придоби съвсем друг лик, той сега бе прехапал устни, сбръчкал челото от прекалената средоточеност, която показваше ;D и погледът му бе насочен точно към краката на своят сенсей. " Сега ако не го заровя поне до колената, ши му вкарам един прав у муцуната ;D " - окончателно стимулиран да покаже на Юдай, че е достатъчно силен, за да го пребие той започна да извлича чакра от тялото си. Докато ставаше това с чакрата, той леко се усмихна, отваряйки устата си и изричайки следните думи:
- Doton: Retsu Dotenshou - Генинът бързо сключи сийлът необходим за джутсуто. Чакрата бе вече подходящо количство оставаше само да я утилизира в земният елемент. Енергията премина през тялото на момчето и навлезе в пясъкът като продължи да си поправя път към явно неочакващият атаката сенсей. Кайто вече имаше цел и щеше да му е много по - лесно да прекара чакрата си до него, след като вече имаше мишена до която да прекара чакрата си. Утилизирана вече в земният елемент и започнала да се върти, чакрата на момчето вече бе достатъчно далеч и започна своето въртене около оста си. Ейзан знаеше, че пред него стои Шиноби на ниво Джоунин, който нямаше начин да не е по - бърз от момчето и със сигурност можеше да реагира на неочакваната атака приложена му от Генинът, затова за резервен план, Кайто реши че трябва да направи още нещо и да предотврати бъдеща контраатака от опонента си. Да! Точно така, момчето сега щеше да изпълни още веднъж техниката. Сунаджията все още не отлепяше поглед от сенсеят си, следейки за сийлове от негова страна... обикновенно нямаше да го прави защото знаеше че е кукловод и управлява куклите си с пръстите на ръцете си, но след като му бе демонстрирал дотон техника, това означаваше и че владееше елементни техники, а Кайто незнаеше какви освен земни затова трябваше да внимава да не го разсърди прекалено много и да не може да продължи тренировката си.Момчето отново започна да извлича чакра от тялото си, същото количество, същата чакра като напред, трябваше този път обаче да действа още по - бързо. Момчето развали сийлът за части от секундата и отново го сформира като този път не каза името на техниката. Енергията отново се стече по тялото му към земята, вече бе утилизирана в земен елемент и си проправяше път през пясъкът към сенсеят му. Пейн този път имаше друг план за действие, той щеше да направи джутсуто около един -два метра зад Юдай, който може би позиплашен от случилото се би реагирал като отскочи назад и така би попаднал на поредната засмукваща техника, направена от Генинът. Шинобито знаеше, че ако успее да хване Джоунин в такава техника, значи би заслужил уважението му.Пейн проследи с поглед реакцията на пясъкът от джутсуто му, нищо особенно.
- Тц, пак същото като предният опит - каза момчето виждайки, че явно теренът го забавя и му пречеше да се развива. Техниката като цяло нямаше да е много полезна, ако имаше такива пречки да не може да я използва на подобен терен. Все пак това доста би го ограничило при използването на джутсуто, някак не му излизаха сметките и това го дразнеше до известна степен. Кайто трябваше да намери алтернатива, почвата и като цяло земята му трябваше, тя доминираше в изискванията за джутсутата му. Напрежението нарастваше, нервите му се опъваха, а самият той незнаеше какво да направи, за да научи техниката както бе планирал от толкова много време. Мислейки и разсъждавайки няколко минути върху това, Пейн реши че няма абсолютно никакъв смисъл да се затурмозява със такива въпроси, най - добре щеше да е в тази ситуация просто да загърби трудностите и да продължи да тренира както до сега, да даде всичко от себе си, да се концентрира и да продължи с ученето на техниката.
Пейн затвори очи и разтри леко челото си със пръсти опитвайки се да се оттърве от натрапчиви мисли, които да доведат до дисбаланс по - време на техниката. Момчето имаше нужда от няколко секунди, за да се съвземе и да се концентрира върху задачата си. Секундите минаваха и не след дългоГенинът отново бе отворил очи и готов за нов опит. Той издиша голямо количество въздух, с което даде и старт.. вече можеше да започне, ръцете му направиха сийл а чакрата му бе започнала да бълва вътре в него. Очите на момчето съвсем средточено гледаха определена точка пред него, върху която имаше едно малко, почти незабележимо камъче - също като песъчинка, но съвсем малко по- голям размер.
- Дотон: Ретсудо Теншоу След като вече си имаше и набелязана точка върху, която да приложи джутсуто оставаше да се направи и... всичко останало. Пейн утилизира чакрата си в земният елемент, препращйки я към ходилата и направо в земята. Тя трябваше да достигне до самото камъче, което си бе набелязало момчето и след като се увери, че всичко е готово да задейства завъртащият механизъм на джутсуто. Чакрата на момчето продължаваше да се проправя път през пясъкът. След като стигна определената точка, Пейн засили потокът й към едната страна със всичка сила като очакваше отново да се получи ефектът със завъртането на пясъкът..

Усвоена техника + 10 чакра и кръв и 2 опит !

Записвам се и аз!


Тренировка:
Рика застана по средата на тренировъчната площадка, като знаеше че първо следва разгряване чрез бягане. Тя застана на едно място и затвори очи, като вдишваше и издишваше въздух. Щом успя напълно да се концентрира, момичето отвори очи и започна да тича с бавна скорост.Щом направи 40 обиколки, тя заобиколи покрай едно дърво и започна да тича, като намаляваше постепенно скоростта и се стараеше да не се преуморява. Мускулите й вече се бяха напрегнали доста, тъй като бе избягала повече разстояние от обикновено. Щом свърши застана мирно на едно място и си пое дъх. Веднага след това тя изпъна ръце напред и започна да кляка като броеше наум:1,2,3,4…докато не стигна до числото 50. След това спря и направи малка пауза, за даси отпочине тялото й. Отново започна с клякания, докато не направи още 50. Момичето ахна и си каза:
- Май доста се пренатоварих до момента, трябва малко да се поуспокоя. Рика се раздвижи и приклекна като започна да скача. Отново като стигна до 50-то скачане, направи почивка, след което продължи. Момичето неспираше да скача като неспираше да си повтаря наум:5, 51, 52…100.След това застана пред едно дърво тя мислеше да започна да го удря, за да потренира ръцете си. Тя зае поза като дясната рака беше по напред защото с тази ръка тя щеше да удря дървото. Започна да брой наум:1,2,3,4,5,6,7,8,9,10.. С всяко удряне ръката и се стягаше и се приготвяше за следващото. Кожата й леко се нарани, но това не й пречеше. Тя беше шиноби ,няколко наранявания са нищо. В същия дух удари дървото 50 пъти с дясната си ръка. Щом направи това момичето започна да удря с другата ръка, като отново застана с лявата ръка малко по-напред. Щом беше напълно готова тя започна да удря:1,2,3,4,5,6,7,8,9,10 .Щом направи още 50 удара с другата ръка, момичето спря и започна с десният си крак да рита като крещеше: Хаааааааа-Яяяяяааа, Хаааа-Яаяяааа.Тя неспираше да удря: 10,11,12,13...50 щом каза стигна 50 с отскок момичето смени крака и отново не се спираше, независимо от леката болка, която чувстваше. 50,60,70,80,100 щом стигна 100 момичето си свали крака. След което, Рика легна на земята по гръб и започна да се свива без да вдига краката и се стараеше лактите и да докосват капачките на краката й :1,2,3,4,5,6,7,8,9....100.Веднага щом каза сто момичето се обърна по корем и започна да прожинира на една ръка до 50. Щом стигна 50 момичето смени ръката и увеличи скоростта си:1,2,3,4,5,6,7,8,9,10..50 И след 50-тата синеоката веднага започна да прожинира с двете си ръце като започна да увеличава скоростта с всяка опора, докато не направи 100.Момичето веднага се изправи на 100-та и се огледа като видя един лост. Предишните дни тя не го беше забелязала. Отиде до него и скочи като се хвана здраво и започна да се набира:1,2,3,4,5,6,7,8,9,10...50.За жалост момичето не беше толкова издръжливо,но имаше достатъчно голяма воля затова продължи до 80.Щом каза 81 момичето се пусна и падна по дупе. Силите й просто не й стигнаха да продължи. Тя си пое въздух и се приготви за следващото си изпитание а именно контрола върхо чакрата!
Рика застана пред едно дърво като си пое дъх. След това момичето затвори очи и се концентрира. Опита се да съсредоточи чакра в краката си и изпразни ума си, като мислеше само за дървото, нищо останало. Момичето изпрати умерено чакра нито много, нито малко, защото ако беше много дървото щеше да се шчупи ако беше малко щеше да падне да се прибие!Тя се подготви и си пое дъх като се затича към дървото! Започна да бяга по кората му. За жалост тя неуспя да се задържи повече от предишния път и падна на дупето си,но тя пак опита!
Тя отново застана пред дървото, съсредоточи се и концентрира умерено чакра в краката си след това прочисти ума си и си мислеше само и единствено за дървото.Не след дълго момичето неспираше да губи концентрация и се затича към него. И този път нямаше голям напредък!
Момичето отново опита. Отдалечи се и се концентрира. Съсредоточи умерено чакрата си в краката и изчисти ума си, като неспираше да губи концентрация. Момичето изпрати умерено чакра, защото ако беше малко щеше да падне отново, затова тя се отдалечи и затвори очи като си мислеше само и единствено за дървото. Веднага след това момичето се затича към дървото. Рика успя да стигне до половината на дървото. Това беше малък напредък. Тя се качи повече от предишния ден като се опита същото. Все пак дървото този път беше много по-високо.
Момичето вече беше успяло да напредне затова тя опита отново. Пак започна да се концентрира и се затича към дървото. Тя беше на 1 крачка от средата.
Момичето опита отново, събра сила и воля за още един опит след това затвори очи и се концентрира като пробистри ума си започна да се съсредоточи средно количество чакра до краката си. След това се отдалечи и неспираше да губи концентрация като направи знака на тигър и се фокусираше и неспираше да си мисли само за дървото. След няколко минути момичето се затича към дървото с надеждата да усепее.Тя успя да мине средата с 10 крачки.
Момичето се ядоса и опита пак. Незнаеше къде бърка, искаше на всяка цена да стигне до върха на дървото. Рика затвори очи и се концентрира като изпразни ума си от излишни мисли и се върна в измерението, където съществуваха само тя и дървото. Не след дълго момичето изпрати умерено количество чакра до ходилата си. Започна да концентрира духовната си сила и неспираше да губи всякаква концентрация. И така няколко минути докато накрая не отвори очи и се затича към дървото с вся сила. Този път почти успя да стигне върха!
Рика реши да опита отново, като вече започваше да се отчайва, защото се беше опивала вече прекалено много пъти. Но пък тренировката прави майстора. Тя затвори очи и се концентрира като се съсредоточи върху дървото след това тя изпрати средно количество чакра до ходилата си и започна да диша дълбоко. Не след дълго тя се концентрираше изцяло в продължение на повече от 5 минути.Накрая тя отвори очи и се затича към дървото.Момичето успя да стигне върха.
Рика беше доволно от тренировката си затова реши да загрее още малко.Тя реши да потренира психиката си тя застана до езерцето. Легна на земята и се опита да мръдне кракът си чрез психиката, но не и механично.Тя затвори очи и се концентрира, като започна да си повтаря наум – „Мръдни си крака,Мръдни си крака“ - но момичето не помръдваше крака си затова тя опита пак издиша въздуха и се концентрира. Без да губи концентрация, момичето прочисти ума си и започна да си повтаря отново – „Мръдни си крака,Мръдни си крака“ - но момичето пак не успя.Тя се стегна, изчисти ума си от всичко ненужно и се концентрира. Съсредоточи се изцяло и започна да мисли само за крака си. Рика започна да си повтаря и повтаря: „мръди си крака,мръдни си крака“ .И накрая момичето си мръдна крака, затова тя реши да поплува малко.Тя се съблече, оставяйки само по един потник и късите си панталони. Не й пречеше да ги намокри, но не и се искаше да се съблича изцяло, защото имаше и други хора наоколо. Синеката скочи във водата като започна да плува и правеше метрите и времето за което минава метрите.След пет минути момичето спря и излезе на сушата като се усмихна и знаеше че за пет минути плува 15 метра момичето беше доволно.След това тя застана пред едно дърво и видя как листата му падат. Момичето извади 5 куная и започна да ги цели като се стараеше да не пропуска или поне да ги одраска.Щом паднаха момичето видя че е успяла да намушка 5/10 и 4/10 ги беше одраскала. След това тя си прибра кунаите и започна да обикаля площадката.Щом загря момичето си определи едно място до което да тича за известно време. Тя носеше с себе си един малък таймер и го нагласи на час и започна да тича. Тичаше все по-бързо и по-бързо накрая стигна до мястото и чу таймера да писука. Беше доволна, че беше направила тренировката си добре и без поражения. Рика прецени, че за днешна тренировка е достатъчно, затова си събра абсолютно всички неща и бавно се запътипо улиците на селото.

Усвоен Чакра контрол : Ходене по дърво + 9 сила , 10 баързин , 4 реакция !

Пейн беше доволен от успеха който имаше последно време , за кратък период на няколко дни той успя да научи телепортираща техника , два катона и един дотон . Tой знаеше че в него се крие голяма сила на има Ринеган ,но незнаеше какво представляла тя и също така незнаеше и кога ще му се отключи , затова реши да замисли за друго като потренира .Не му трябваше много време да измисли още един начин за затрудняване на лицевите опори и се подготви да го приложи. Без да се изправя на крака се извартя по очи, разкрачи краката си за по-добра опора и се повдигна на една ръка, а другата постави зад гърба. Наместването му отне няколко секунди и сега можеше спокойно да започне. Преди това обаче, забърса челото си от потта и разтръска глава. Опорите на една ръка бяха доста по-трудни и той реши да се ограничи до 25 със всяка ръка. Но в последствие започна да разбира, че ще е по-добре да си го постави като цел, отколкото ограничение. Опорите вървяха доста по-бавно и му се стори, че първите 10 с дясната ръка му отнеха цяла вечност. Напрежението върху мускулите на ръката бе огромно и всяка една изтощаваше генина. Въпреки това момчето продължаваше с надеждата да има полза от всичките тези упражнения. Скоро обаче макар и с бавно темпо бройката бе нараснала до 22 и затваряйки очи Пейн завърши с последни сили останалите 3 до ограничението. С 25тата синекоското, свивайки дясната ръка премести цялата си тежест на лявата и веднага започна отново, докато все още бе загрял. Свиванията се забавиха още, защото лявата му ръка бе по-слаба, но тъй като имаше мотив генина продължи да помпи надъхан и скоро вече бе направил 15. Бе страшно изморен и към края, дори и мисълта за почивката, която щеше да последва му даваше сили. Това явно беше максимума му и когато направи последните 5 до 25 Пейн се отпусна и се обърна по гръб. Сложи ръце зад тила и се изпъна добре, готов за заслужена отмора.Когато привърши с почивката си, Пейн прецени, че не се нуждае от повече физическа тренировка за днес (damn мързел xD). Можеше да премине към подобряване на чакра контрола си, което бе трудно, а може би и непосилна за него в момента задача. Вече можеше да ходи по дървета , а за лепенето на разни предмети по тялото или други по-сложни за нивото му упражнения му беше рано. Прецени, че най-доброто решение е да затрудни поне една от двете тренировки, които вече са му по силите, като реши да замени ходенето по дървета с бягане срещу течението на реката. Но преди да преминеше направо към това, трябваше да провери моментното си ниво. Потърси, намери и взе със себе си един от тежките и ръбати камъни използван при обиколките по-рано и го хвана здраво с двете си ръце. Вече подготвен, Пейн пристъпи към реката и понечи да стъпи на нея. На първата крачка му се стори, че сякаш не бе спирал да ходи по твърда земя, но при опита за трета усети допира на краката му със студената вода и се оттласна силно назад, преди да е потънал съвсем. Тежкия камък си казваше думата и доста затормозяваше черноокото момче, което пък реши да не се предава и се подготви за втори опит. Застана на брега и насочи внимателно чакрата си към стъпалата, където тя най-трудно достигаше и опита да използва същия метод както при научаването. Още щом единият му крак допря водната повърхност, Пейн изпусна част от нея за да се задържи. После повтори същото с другия и крачките вече бяха пет. Такъвкогато Пейн се завърши акдадемията той веднага се дотътри на площадката .а когта влезе в нея забеляза какво голямо спокойствие цареше на площадката, където обикновено неговият сенсей тренираше своя отбор от Кумо , въпреки това в момента единствената жив човек там не беше той след което момчето се тръшна в средата на площадката и задряма. Множеството малки и с различни форми облачета се движеха сравнително бързо и от време на време скриваха и без това бледото слънце. В такива моменти влажния въздух създаваше още по-мрачна обстановка. В близост се чу и нежния гласа на някоя пойна птичка, която изглежда се опитваше да пробуди останалите. Песента стигна до ушите на единствения посетител Пейн, които лежеше в центъра на площадката. Очите се отвориха бавно, но срещнаха току що показалото се слънце и бяха принудени да се затворят отново. След няколко примигвания и едно две потърквания с ръце Узумакиуспя поне малко да се пробуди и да се изправи на лакти.  Без да му мисли много генина се изправи бързо и се протегна, докато не чу леко изпукване. Вече не чак толкова мудно се придвижи до бистрата река, която минаваше през всяка една от тренировъчните площадки в селото скрито в камъните. Наведе се над над нея и напълни шепите си с вода, като бързо я плисна в лицето си. Направи това няколко пъти с надеждата да се освежи поне малко, защото плануваше да потренира здраво. Нуждаеше се от всякакъв вид подготовка за евентуално предстоящия чуунински изпит и единствения начин да го постигне бе да отдели цялото си свободно време за трениране. Както стоеше наведен, Пейн се отпусна назад до седнало положение и посегна към една малка клонка. Стисна я здраво между пръстите си, като писалка и започна да драска нещо в рехавата почва. Макар и да не беше толкова лесно да се пише с пръчица, скоро Пейн бе подготвил план, но първо трябваше да започне със загрявка от упражнения за  защита,сила и бързина. Както обикновено първи в списъка попадаха обиколките на площадката, които бяха доста важни, защото всеки знаеше, че бягането е важно за здравословния начин на живот. Пейн се завъртя наляво и надясно, като огледа добре околността. Генина тръгна бавно в избрана от него посока и внимателно запомняше всеки детайл от пътя, за да си изгради нещо като писта за обиколките. Ходеше бавно въртейки глава и се почесваше по брадата през няколко минути. Не след дълго си бе отново на мястото, от където беше тръгнал и вече маршрута му бе ясен. Остави нещата си скрити под едно дърво и се стрелна по пътя. Първата обиколка вървеше добре и генина, нямаше как да почувства умора, докато пазеше едно и също темпо на бягане и дишане. По план обиколките нямаха брой и щеше да бяга докато не се умори. Тичаше и тичаше, докато не се видя старт-финалната права и си каза тихо:
- One down! – последвано от лека, но дълбока въздишка. Проблем беше, че не знаеше колко му остават, но го превъзмогна някак и продължи. Следващите три обиколки бяха идентични с първата, но вече се усещаше натежаването в краката на момчето. Той дори започна да брой на ум за да измери най-бързата си обиколка и мина за шести пореден път през финиша. Тези обиколки натоварваха Пейн, но изглежда никак не му бяха достатъчни, защото първата капка пот по челото му се появи едва към края на петнадесетата обиколка и това го накара, след като я завърши, да спре за минута. Претърси около няколко дървета и избра най-големите камъни, които бе намерил,за да ги използва за тежести при бягането. Хвана ги здраво с ръце под мишница и се затича обратно към старта. Изведнъж нещо препречи пътя му и го спъна, а генина падна по нос. Зарадва се поне ,че нямаше травми и погледна назад, за да разбере, кой е виновника за случилото се, но всъщност това беше един още по-голям камък. Пейн не знаеше дали да се радва или да плаче, но бързо хвърли по-малкия от двата камъка, които носеше и взе новия по-голям. Изправи се и тръгна обратно към очертанията на пистата си. На бегом навлезе в трасето и се продължи със същото темпо и тежките камъни под мишниците. Скоростта му се намали и бягането вече приличаше леко на подскоци, но това беше нормално, поради тежестта товара. След първата обиколка така Узумаки започна да свиква с новата си маса, но се уморяваше доста по-бързо. Последваха няколко подобни обиколки, като темпото оставаше непроменено, а дишането по-трудно. На деветата обиколка с камъни Генина не се предаде и увеличи още повече скоростта щом премина през старт-финалната права. Завърши почти на спринт и 10тата, след което метна камъните настрани и продължи. Спринтираше с все сили през маршрута и не мислеше за нищо, но чувстваше умората все по-силно след всяка обиколка. измина три обиколки без тежест и реши да ги направи пет, преди да отново да се затрудни. На петата обиколка усещаше студения въздух в дробовете си и когато я завърши се отклони отново от пътя. Разтършува наоколо, докато не намери две по-тежки трупчета, огледа ги добре и откъсна всякакви клончета от тях, за да не му пречат. Изправи се, хвана ги здраво и ги качи на раменете си. Вдиша и издиша дълбоко и се затича отново към пистата. Трупчетата бяха значително по-тежки от камъните и Пейн знаеше, че няма да може да направи 15 обиколки с тях. Тичаше и тичаше, но с такива тежести се задъха прекалено бързо. Обиколките започнаха да стават по продължителни и мъчителни, а скоростта значително намаля. Генина се бореше с всички сили срещу умората и не се предаваше, продължавайки да тича. Обиколки номер 7 и 8 минаха в тежко дишане, а на деветата Пейн започна да се олюлява леко. С последни сили премина за 10 път с трупчетата и общо за 40ти път през старта, викайки нещо несвързано, (xD)а веднага след това, с едно рязко движение, метна дърветата в „канавката”. Лекотата и свободата сякаш му дадоха нов живот и Пейн продължи да бяга, защото знаеше, че не е хубаво да спира веднага след толкова продължително тичане. Продължаваше със същото темпо, като малко, по малко намаляваше след всяка обиколка. И така определи петата (45) за последна, която дори изкара почти ходом. Без да се мота Узумаки избра едно дърво, насочи се към него и се спря в стъблото му. Отпусна крака и се свлече на земата, дишайки толкова тежко, че чак хриптеше. Краката му трябваше да починат, а знаеше,че те почиват най-добре когато се изправят нагоре. Тогава му хрумна идея за още едно упражнение – ходене на ръце. До сега не бе опитвал да ходи на ръце за дълго, но знаеше, че може, затова си отдъхна за няколко минути и се изправи. Довлачи се отново на пистата и бързо се повдигна на ръце, като сви крата в колената и повдигна глава, за да гледа напред, защото това бе най-добрата стойки при ходенето на ръце. Момчето бързо преброи до три и тръгна, но изглежда не беше достатъчно силен и трудно се задържаше. Първите 100 метра бяха изминати за около минута, а Пейн вече усещаше,че се уморява. Тъй като за първи път опитваше това реши обиколката да е една. Пистата беше дълга около 800 метра и генина бавно ги покоряваше. Достигни бяха вече 350 метра, а лявата му ръка затрепери леко. Всяко местене на ръцете ставаше все по-трудно и по-трудно, но Пейн не се отказваше. Вече беше до някъде около 720тия метър, а цялото му тяло се люшкаше. С последни сили генина се домъкна до финала, докато множество капки пот се изсипваха по земята. Неопитния генин отпусна ръце и седна на земята, а краката му бяха вече отпочинали, след тези около 8-10 минути във въздуха, но за сметка на това пък ръцете го боляха леко. Това беше края на обиколките по пистата и генина знаеше, че заслужава поне една 20 минутна почивка. Отиде при нещата си и се излегна спокойно на сянка под дървото.Тъй като до сега Пейн беше напрягал и ръцете и краката си реши да не ги използва, като продължи с коремни преси. Според очакванията му упражнението се очертаваше доста по-лесно от предишните. Младият генин се излегна на земята по гръб и опита да поотпусне малко коремните си мускули. След секунда сложи ръцете си зад тила и направи първата преса. Броеше на глас всяко едно свиване. Докато се упражняваше, погледа му беше насочен към облаците и от тази позицията му се струваше, че те се движат доста по-бързо от нормалното. Бройката се увеличаваше малко по-бавно от колкото момчето се надяваше, но все пак се увеличаваше. Вече беше на 35тото, а не чувстваше някакво по-силно напрежение в коремната област. Преброи още 5 и реши, че може да увеличи темпото. Опита и наистина започна да прави пресите по-бързо, но знаеше, че така щеше да се умори по-бързо. Когато достигна 70 генина разбра колко трудно е да запази бързото темпо и вече ги правеше с началното. След 75тата бройка Пейн спря за секунда изпъна се на тревата. Нямаше идея как да избегне евентуалното намаляване на темпото, което идваше от умората, но веднага се захвана отново с пресите. Този път си броеше на ум, защото забеляза, че се задъхва като говори. Повторенията увеличаваха броя си, а Узумаки усещаше, че започва леко да се поизпотява в коремната област. Всяка преса затрудняваше следващата, а Пейн вече се бе задъхва леко. Бройките бяха 135 общо и генина реши да продължи още малко въпреки умората. Последните 10 до 150 бяха най-тежки, но момчето се стегна и ги направи доста по-бързо от нормалното, до момента, в който усети силно затопляне, което го накара да спре за почивка. Това обаче не значеше, че няма да продължи с това упражнение, а напротив щеше да го затрудни. Седеше и се стараеше да успокои дишането си, за да може да продължи възможно най-скоро. Вече знаеше, какво ще направи, когато приключи, но веднага спря да мисли за това и се съсредоточи. Узумаки се изправи и погледна към клоните над него. Огледа всеки един, докато не видя перфектния – достатъчно здрав и дебел, без пукнати и сравнително прав. Качи се до него и се подготви за упражнението. Бавно седна на клона, стегна около него здраво краката си и се отпусна стабилно назад, провисвайки се надолу с главата. Отпусна ръцете си и ги сложи бързо зад врата. Без да губи време започна да прави кормени преси в това положението все пак знаеше, че се издържа трудно дори при самото стоене надолу с главата. Повторенията бяха трудни и изморителни, но генина ги правеше уверено и с доста добро темпо. Силата и бързината му куцаха и както винаги наблягаше на тях. Въпреки всичко това знаеше отлично, че в неговия случай умът му е най-голямото оръжие по време на битка. И така пресите увеличаваха броя си, като капките пот по челото на момчето. Вече правеше 38тата, и спокойно продължаваше, стараейки се да не се да не загуби концентрация. Без да усети вече беше направил още 8 и докато се свиваше за 49тата коремна преса видя едно листо, което плавно го доближаваше. Завърши яи точно когато достигна крайното положение на 50тата листото падна между носа и устата на Пейн. Докато се усети, последва една силна кихавица, която едва не събори момчето от клона. Както си висеше прецени, че 50 са напълно достатъчни и с няколко бързи движения се озова на земята, където щеше да използва един кратък период от времето си за почивка. Оправи дрехите си, който се бяха подгънали леко от висенето и седна на земята, отдъхвайки си. Примигна бързо, леко замаян от навлязлата кръв в главата му, след което затвори очи и се отпусна.Вятърът се засили за секунда и отново изчезна, което накара Пейн да отвори очи и да си спомни, че има още много работа за вършене. Изправи се и се опита да си спомни плана. Изреди всичко до момента и се сети, че на ред са лицевите опори. Потърси по-чисто място и когато намери едно идеално клекна и застана бързо в положение за опори. Изпъна краката, увери се, че ръцете му са перпендикулярно на рамената му, повдигна глава напред и започна. Темпото му беше доста добро и първите 5-6 бяха достигнати за доста кратък период от време. Пейн продължаваше с опорите, а темпото му не намаляваше. Това доведе до доста бързо правене на първите 25 повторения. Момчето се стараеше дори при умаляване, когато се наложи да намали темпото, да не го прави толкова рязко. Така изглеждаше, че изобщо не се забавя, а броя се увеличаваше с всяка секунда.Опора след опора редеше на ум Пейн без да мисли за нищо друго. Посвети се напълно на тренировката, и изискваше от себе си добри резултати. Започна да се задъхва след 40тата си опора и се постара да го прикрие затваряйки устата си, но скоро вече не мислеше за това и и уверено продължи дори малко по-бързо. Не знаеше дали ще се справи с цялата тренировка, но имаше нужната воля да го направи. На всяка десета казваше цифрата и това го мотивираше още повече. Стигна до 60 и усети, че ще трябва да спре за кратко, но вместо това направи още 15 и отпусна ръцете си. След това действие се обърна по гръб за кратка почивка. Мислеше си през цялото време как да затрудни лицевите опори и в ума му изникнаха идеи от предишни тренировки. Обърна се отново по корем повдигна се на ръце и сви юмруците си. Макар и леко, момчето се затрудни, защото дори самото стоене така не беше никак удобно. Нямаше намерение да спира докато не изравни резултата от обикновените опори и бе доста мотивиран да го направи. Използваше същата позиция и техника както преди малко и се стараеше да поддържа равномерно темпо. Дори леко замаян от умора Пейн не спираше и влагаше всичко от себе си, поради което скоро опорите бяха 35. Щеше да продължава до толкова колкото му позволяваха физическите възможности и дори опита да увеличи темпото, колкото може, за да постигне поставената си цел. Бройките се редяха една след друга и с тази скорост вече бяха 50 и щяха да станат още повече, докато момчето не спираше да ги прави. Почти всичко опираше до правилната стойка и издръжливостта и Пейн се надяваше да позаякне след всичко това. След толкова преживявания тази тренировка несъмнено щеше да му се отрази доста добре и това го мотивираше да изпълни всичките си поставени цели за днес. В крайна сметка всяка опора стягаше все повече и повече мускулите на ръцете му и умората се усещаше по-силно, но това не попречи на Пейн да продължи и скоро беше на 65 опора и само на 10 от целта. Вдигна погледа си напред и за секунди се оттласна 5 и после още 5 пъти завършвайки и 75тата опора на свити юмруци. Така общо опорите ставаха 150, а генина заслужаваше поредната кратка почивка. Имаше желание да продължи, но се нуждаеше от разнообразяване. Не му трябваше много време да измисли още един начин за затрудняване на лицевите опори и се подготви да го приложи. Без да се изправя на крака се извартя по очи, разкрачи краката си за по-добра опора и се повдигна на една ръка, а другата постави зад гърба. Наместването му отне няколко секунди и сега можеше спокойно да започне. Преди това обаче, забърса челото си от потта и разтръска глава. Опорите на една ръка бяха доста по-трудни и той реши да се ограничи до 25 със всяка ръка. Но в последствие започна да разбира, че ще е по-добре да си го постави като цел, отколкото ограничение. Опорите вървяха доста по-бавно и му се стори, че първите 10 с дясната ръка му отнеха цяла вечност. Напрежението върху мускулите на ръката бе огромно и всяка една изтощаваше генина. Въпреки това момчето продължаваше с надеждата да има полза от всичките тези упражнения. Скоро обаче макар и с бавно темпо бройката бе нараснала до 22 и затваряйки очи Пейн завърши с последни сили останалите 3 до ограничението. С 25тата синекоското, свивайки дясната ръка премести цялата си тежест на лявата и веднага започна отново, докато все още бе загрял. Свиванията се забавиха още, защото лявата му ръка бе по-слаба, но тъй като имаше мотив генина продължи да помпи надъхан и скоро вече бе направил 15. Бе страшно изморен и към края, дори и мисълта за почивката, която щеше да последва му даваше сили. Това явно беше максимума му и когато направи последните 5 до 25 Пейн се отпусна и се обърна по гръб. Сложи ръце зад тила и се изпъна добре, готов за заслужена отмора.Когато привърши с почивката си, Пейн прецени, че не се нуждае от повече физическа тренировка за днес (damn мързел xD). Можеше да премине към подобряване на чакра контрола си, което бе трудно, а може би и непосилна за него в момента задача. Вече можеше да ходи по дървета , а за лепенето на разни предмети по тялото или други по-сложни за нивото му упражнения му беше рано. Прецени, че най-доброто решение е да затрудни поне една от двете тренировки, които вече са му по силите, като реши да замени ходенето по дървета с бягане срещу течението на реката. Но преди да преминеше направо към това, трябваше да провери моментното си ниво. Потърси, намери и взе със себе си един от тежките и ръбати камъни използван при обиколките по-рано и го хвана здраво с двете си ръце. Вече подготвен, Пейн пристъпи към реката и понечи да стъпи на нея. На първата крачка му се стори, че сякаш не бе спирал да ходи по твърда земя, но при опита за трета усети допира на краката му със студената вода и се оттласна силно назад, преди да е потънал съвсем. Тежкия камък си казваше думата и доста затормозяваше черноокото момче, което пък реши да не се предава и се подготви за втори опит. Застана на брега и насочи внимателно чакрата си към стъпалата, където тя най-трудно достигаше и опита да използва същия метод както при научаването. Още щом единият му крак допря водната повърхност, Пейн изпусна част от нея за да се задържи. После повтори същото с другия и крачките вече бяха пет. Такъв напредък никак не учудваше генина, защото това упражнение трябваше да бъде нормално за възможностите да контролира чакрата си, а и камъка макар и голям, нямаше чак такава маса, че да затрудни максимално генина. Точно поради тези няколко причини опитите му си бяхачисто профилактични. Дойде време и за третия опит, а Пейн се увери, че е хванал здраво камъка с ръце и насочи нужното количество към стъпалата, като запрати още натам, за ад може да я изпуска във водата, когато се наложи. Пейн пристъпи към реката и опита да се задържи там максимално. Последваха една, две, три крачки, а момчето не спираше докато не издържа вече 15 секунди върху движещата се река. Може би учудването, че не потъваше, наруши концентрацията на генина и той усети, че е на път да се измокри. За да предотврати това, той отново се изтласка назад и за негов късмет стъпи точно на ръба на брега. Едно бързо подхлъзване, върху ронещата се почва, го принуди да седне на земята, а тежкия камък допринесе за бързината при извършването на това неумишлено действие. Като си седеше, Пейн се замисли, защо не се получава, дори вече се чудеше дали изобщо успява да се съсредоточи достатъчно преди изпълнението. След толкова седене, вече трябваше да продължи с четвъртия си опит. Стисна камъка така че да му е удобно и отново доближи максимално водата, съсредоточавайки се върху изпълнението. Насочи отново чакрата си към стъпалата, както вече бе свикнал да прави и без много мъки тръгна по повърхността. Трябваше да се задържи, за да е сигурен, че ще се справи и с по-нататъчните си премеждия и нямаше намерение да се отказва. След първите две крачки вече се чувстваше уверен, че си е върнал предишната форма, но трябваше да постигне нужния резултат преди непознатите за него упражнения. За по-сигурно дори затвори очи, кат така мислеше, че по-лесно ще задържи концентрацията си. Докато се усети бе вече близо до средата на реката и побърза да погледне, за да установи дали това наистина е така. Когато прецени, че е достатъчно, Пейн хвърли камъка кокото може по надалеч във водата, така че да не го измокри и се обърна срещу течението. Камъка не го интересуваше толкова, защото разполагаше с още два, а и с няколко дървени трупчета. Дори сега без тежеста му бе доста лесно да стои върху водата, защото имаше нужната тренировка за целта. Сега обаче щеше да опита друга техника, която включваше бягане и това означаваше, че трябваше да съобрази изпускането на чакра във водата със стъпването си върху повърхността й. Узумаки се съсредоточи внимателно върху предстоящите действия и подготви и фокусира чакрата си, по каналчетата наподобяващи доста кръвоносната система, към стъпалата. Прецени подходящия момент и започна бавно да потичва срещу течението а реката, сякаш бягаше върху някоя от съвременните пътеки във фитнес залите. Един вид сякаш не се поместваше, а напротив бягаше на едно място. Това упражнение не само се нуждаеше от постоянно поддържане на чакра потока, а и от уцелване на правилния момент за изпускане на еднакво количество чакра във водата. Реката си се движеше с едно и също темпо и след кратко време, генина успя да изравни своето с нейното. Поради всичко това, обаче упражнението бе доста изморително и бързо задъхваше Пейн. При едно поемане на малко повече въздух, Нагато изпусна по-вече чакра от нужното във водата и сякаш се подхлъзна напред. Докато падаше назад опита да концентрира нужната чакра и да я разпредели към частите от тялото, които щяха да се сблъскат с водната повърхност, като се надяваше да предотврати евентуално потъване. Синекоското затвори моментално очи и опита да даде всичко от себе си, само и само да не се измокри. Дойде момента с допира до водата и неопитния генин бързо изпусна концентрираната чакра. За момент започна бавно да затъва, но веднага след това се издигна отново, защото изглежда бе успял. Бързо се изправи и реши да потича още минута-две, за да е сигурен, че е постигнал нещо. Изправи се бързо на крака, не прекъсвайки чакра потока и веднага се затича, отново срещу, макар и не толкова бързото течение на обширната река. Отново му бе нужно малко време, за да изравни темпото си и това му коства доста пролята пот. Внимаваше едновременно да не увеличи или пък да намали скоростта си, а и да не спре чакра потока, защото след всяко едно от трите, щеше да бъде завлечен от течението.Когато Пейн беше готов той се отпрати към брега.След като момчето беше готов РЕШИ ДА ПОСПИ !